Бяла мухоморка

Неопитните гъбари много често я бъркат с печурката. Шапката й като млада е полукълбовидна, а после дъговидна и достига от 4 до 7 см в диаметър. На цвят е бяла, само на върха има малко жълтеникаво. Пластинките й са дебели и бели. Пънчето е цилиндрично от 8 до 10 см на височина. В основата има подобие на луковица. Расте в широколистни гори от юни до октомври. Смъртоносна гъба. Отличава се от печурката именно по белите пластинки под шапката. При печурката те са розови. Отличава се и по бялата луковица в основата на пънчето.



Червена мухоморка

Това е гъбата, която всички деца обичат да рисуват. С червена яйцевидна до дъговидна шапка на бели точици. С бели пластинки под нея и снежнобяло пънче. Расте в иглолистни и по-рядко в широколистни гори от юли до ноември. Много красива гъба и много отровна, тъй като съдържа мускарин и микоатропин.



Дяволска гъба

На пръв поглед много прилича на манатарката. Шапката й е полукълбовидна и достига от 10 до 30 см в диаметър. На цвят е белезникава, маслиненосива, сиво-жълтеникава или светлокафява. Тръбичките под нея са жълти, маслинено-жълти, дори жълто-зелени. При нараняване посиняват. Пънчето е като бухалка. Върхът му е жълтеникав, в средата червенее, а в основата е кафеникаво. Расте в светли широколистни гори от юли до септември.

Основното, по което категорично се отличава от ядливите гъби е сивкавата шапка.



Пантерка

Като млада гъбата има полукълбовидна шапка, после става дъговидна и достига от 8 до 12 см в диаметър. На цвят е бледокафява, жълтеникаво-кафява, по-тъмна в средата. Посипана е с бели петънца. Пластинките под шапката са гъсти, мъхести и бели. Пънчето е цилиндрично, стройно и също бяло. Расте предимно в широколистни гори от май до октомври. Може да причини по-тежко отравяне и от червената мухоморка. Отровата й действа бързо, около половин час след консумация. Микоатропинът поразява мозъка. Гъбата много прилича на ядливата бисерна, така че внимавайте!