"Бандата на Оушън" е първото нещо, за което човек се сеща, щом се спомене за филма "Италианска афера". И двата са римейкове по класически филми от 60-те. Конкретно "Италианска афера" е прожектиран за пръв път през 1963 г. във вид на крими-комедия с Майкъл Кейн (тогава още без рицарско звание), Бени Хил и Раф Валоне.
И той, както "Бандата на Оушън" е базиран върху план за ювелирен обир, зад който седят група професионалисти с тясна специализация в престъпния свят - отварячи на сейфове, спецове по експлозиви, виртуозни шофьори, компютърни гении и т.н.
И тук режисьорът е свикал под знамената цяло съзвездие млади и сексапилни звезди. Героите на Клуни, Джулия Робъртс, Мат Деймън, Брад Пит, Анди Гарсия тук са персонифицирани в Марк Уолбърг, Шарлиз Терън, Сет Грийн, Едуард Нортън, Джейсън Стейтъм и рапъра Мос Деф.
Разликата е, че там крадяха пачки, а тук - злато. Че действието там се развиваше във Вегас, а тук - във Венеция. (Изненадващо локацията в двата премиерни филма на седмицата е една и съща.) Разликата е и там, че в "Италианска афера" - въпреки виртуозното задръстване и преследване с мини-купъри, нещата се прецакват.
Авторът на "Поверително от Ел Ей" Джеймс Елрой е автор на фразата, че има само един сценарий за film noir - обир, който се прецаква някъде. С оригинал, който беше комедия и римейк, който е екшън, "Италианска афера" не е съхранила кой знае колко мистерия. Въпреки това - и въпреки факта, че не може да се сравни с лъстивия блясък на "Бандата на Оушън" (това е все едно да накарате жена да предпочете Марк Уолбърг пред Клуни и Брад, взети заедно!) - той е удоволствие за сетивата.











