Компанията "Мърчант-Айвъри" (Исмаил Мърчант - продуцент, Джеймс Айвъри - режисьор, Рут Прауър Джабвала - сценаристка и жена на първия) е известна с историческите си костюмни драми. В които еквивалентът на екшънсцените е следобедното пиене на чай, а на разпиляващите се по екрана гилзи - бисквитките към чая... Феновете на жанра ги помнят с филми като "Имението Хауърдс Енд", "Остатъкът от деня" и "Стая с изглед".
Не е изненада, че "Развод по френски" е елегантен, засукан и бавен като тях. Но действието се развива в наши дни. А главните героини не са съсухрени английски аристократки, а млади, искрящи и руси. Кейт Хъдзън ("Почти известни") и Наоми Уотс ("Мълхоланд Драйв") са две сестри-американки, които се натрисат на любовни афери и културни шокове в града-безкраен празник - Париж.
Американците и французите никога не са хранили особено топли чувства един към друг, ето защо е изненада, че този филм е незлобив и по отношение на двете страни. Може би, защото е доста шарена копродукция - актьорите са американски, английски и френски, а споменатият вече продуцент е роден в Индия.
"Развод по френски" не печели почитатели нито с шеметно действие, нито с резлив като тридневна боза диалог, и определено ще се понрави повече на женската публика. Той обаче е елегантно намигване към радетелите за световна интеграция. Антиглобалистите едва ли ще го харесат.
Филмът е по романа на Даян Джонсън - американка, живяла 30 години в Париж, която съзнателно е търсила паралел с героинята на Хенри Джеймс Изабел Арчър (от "Портрет на една дама") и своята Изабел Уокър.
В ролята на Уокър Кейт Хъдзън просто сияе. А звездата от средата на XX век Лесли Карон, изисканият французин Тиери Лермит, внушителната Глен Клоуз играят вдъхновено, все едно са на европейска театрална сцена, а не в холивудско студио.
Както във всички филми на "Мърчант-Айвъри", декорите и костюмите са шедьовър до последния детайл. Любопитна подробност представлява и фактът, че за "Развод по френски" кинокамери са влезли във вътрешността на Айфеловата кула за сефте от 30 години насам. Предишният случай беше в една от сериите на ранния Джеймс Бонд.
Да сещам се за тази серия на Бонд. Когато Роджър Мур гонеше Грейс Джоунс из маалата на Незнаещия.....
А иначе в резливата боза няма нищо лошо. Съседната рубрика го доказва.