Трябва да стане нещо като в музея "Земята и хората", за да видим изблик на народно недоволство в наш си, спонтанен вариант. 2000 души се били заради 6 якета и 40 обувки, съобщават "24 часа" и всички останали вестници, защото хората били подлъгани от кампанията на производители на кожени изделия. Родните кожари уж искали само артистично да протестират срещу евтиния внос, но людете, петимни да се обуят за два лева, ги разбрали криво и се юрнали към музея - "хиляди, маса, народ" - както е казал поетът. Може пък тъй да се кондензира гражданското общество, знае ли човек.

Макар че си е тъга, дума да няма.

Уви ниски страсти движат сиромашкия свят тук, а има мегдан за високи чувства, има. Например какво му пречи на сиромашкия ни свят да се гордее с нашия батальон в Кербала? Според "Дума" нашите солдати там вече пълноценно са усвоили от държавата ни 30 милиона лева в защита на иракската свобода. По-нататък дописникът интригантства, че "досега пари от американците не са постъпили", но айде стига с тия пари, бе, айде стига с тия обуща; где херойството, где идеята?

Вездесъщото зло дебне и идеологически, и ачик бомбаджийски, та, хора, бдете.

Освен с боси софиянци цялата вчерашна преса е пълна с печалната вест за взривените в Насирия карабинери - според "Новинар" - 14, според "24 часа" - 17.

От таквиз новини добиваме тягостното впечатление, че мирът и демокрацията са странни явления - колкото по се стабилизират те в Ирак, толкова повече народ гине. Може би и другаде добиват такова впечатление, защото "Труд" цитира доклад на ЦРУ, според който "усилията за възстановяване на Ирак могат да се сгромолясат".

Ние на такова черногледство ще кажем - не! Горе главите, френдове, не унивайте!

Имаме идея как да извиете врата на злото - стига толкоз мир и свобода, пуснете пак война малко. Ще се спаси тоз-онзи.