банка в сравнение с това да я
притежаваш."
А какво е да откраднеш 1 милион от държавата в сравнение с това да изхарчиш 50 милиона за БНТ?
Защото почти толкова смятат да изхарчат депутатите догодина. Или от началото на прехода досега само за субсидии за държавната тв ние сме загробили половин милиард и повече!
50 000 000 лв. е сума, съвсем близка до тази, която заработва (от реклами) годишно bТV, сума, пъти и пъти по-голяма от заработваното от Нова ТV. А и двете тези са на печалба отгоре на всичко!
Само обърнете задачата - приватизирайте БНТ
и изхарчете въпросните милиони, за да си купите програми в частните медии. Ами вие ще залеете страната с информация! Не концерти с Моцарт и Бетовен, не учебни програми, не обществено полезни дискусии, ами няколко 24-часови канали за глухонеми ще си купите и ще ви останат половината пари.
И просто чувам възклицанието: как така ще плащаме на частниците! Защото алфата и омегата на чистата съвест на чиновника се свежда до изречението: честното, истинското, нормалното - това е държавата да плаща на държавата. Никой нищо не краде, никой - слава Богу! - нищо не печели. Само дето се потрошават нервите на хората. Но почтено! Не ги даваме на лошите. Хвърляме ги направо в боклука.
На всичко отгоре изобщо не е задължително субсидираната медия да изостава по качество от частните, както е в случая с БНТ. Ако вземете "Хоризонт", ще видите, че той има 3 и кусур пъти по-висок рейтинг от втората по популярност радиостанция. Но тук държавната издръжка играе друга коварна шега: рекламните постъпления са пъти по-ниски, отколкото на конкуренцията. А заплатите на екипа - унизително по-малки, въпреки че очевидно това са най-успяващите професионалисти в бранша си.
Но електронните медии са само драстичен пример. Цялото финансиране на културата
не добира дори до идеите на покойната Людмила Живкова
за обществено-държавното начало. Даже социализмът с неговата свръхетатичност, със свещеното отношение към държавното, към "общонародната" или ничията собственост, та даже той беше започнал да разбира, че не чиновникът трябва да преценява къде да се харчат парите за култура.
(Науката поне е доказала своята самостоятелност и на никой не му идва наум да замести БАН с държавна инстанция.)
Но никаква реформа не се задава и дори не се обсъжда!
И ето защо: Защото обществото не си иска, а държавата никога сама няма да даде. Партиите никога няма да свършат тази работа. На власт или в опозиция, те разглеждат въпросните пари като властови ресурс, а следователно и по идея няма да се разделят с тях, няма да изпуснат контрола.
И вечно ще ни е на главата въпросният СЕМ (с бюджет от два милиона, боже мой), след като единствената му реална задача е да избира директор на БНТ и БНР и прилежно да го сменя при всяко разместване на властовите пластове. Два милиона лева, ей! По шестдесет и кусур стотинки на домакинство годишно. Защо всяко семейство в България да жертва по едно бурканче кисело мляко на година? За да чете за комедиантски изпълнения в регулаторния орган?
Извинявам се още веднъж, но навремето творческите съюзи, колкото и абсурдни да бяха, се справяха по-добре.
Няма умна система за разпределение на пари за култура и медии, която да заобиколи личния авторитет. В най-добрия случай
вместо акад. Светлин Русев решението ще вземе безименният Петров.
Излиза, че не вярваме в обществото си. Толкова не му вярваме, че предпочитаме пред него държавата, в която изобщо не вярваме.
Но грешим. Всеки обществен съвет, който разпределя парите, ще действа по-успешно от сегашните държавни разпределители. Най-малкото, защото други общественици ще го гледат в ръцете, ще го критикуват яростно, ще се скандализират от всяка злоупотреба или грешка.
А сега? Сега вяло прелистваме страницата на вестника: стотина милиона за държавни медии, стотици милиони за държавни субсидии на културата, милиони за държавна социология (държавна социология след 14 години демокрация, чувате ли!)...
Пазарът убива високата култура и държавата трябва да противостои с ресурс на тази естествена тенденция. Но единственият й съюзник тук е обществото, а по-точно - културният и научен елит. Подозрението, че той не може да се справи със задачата, е еквивалентно на подозрението, че сме изкуствена формация, а не истинска страна.
---------------
Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org
За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com