Василка бе обмислила всичко. Всеки път, когато беше пиян, той се захлупваше по очи върху възглавницата - сгромолясваше се като сноп. Тя мечтаеше - тогава я сковаваха най-страшните страхове. Мечтите й се разнасяха, гъсти и черни, навсякъде по тялото. Когато и болката станеше черна, Василка размазваше кръвта от разпуканите си устни по ръба на мивката и я гледаше.Беше изровила отнякъде два от моливите, с които бе драскал синът й преди години. ...
