СЕГА -

СИНДРОМА БОЙКО БОРИСОВ
Натиснете тук
Ако се чудите как някои от събитията в родната ни България изглеждат отстрани, значи това кратко мнение ще ви заинтересува. Обект на размишленията ми е главният секретар на МВР Бойко Борисов, а причината да избера него а не например неговия шеф Петканов, е че за разлика от печално тривиалния облик на корумпирано ченге/политик така систематично изграждан от вътрешния министър за двете му години във властта, Борисов се превърна в емблематична фигура на изконното противоречие, което струи от управлението на това правителство.
От една страна главният секретар на МВР демонстрира решителност да постави под контрол вихрещата се престъпност и така да промени сегашното статукво към по-добро. По този начин той постоянно напомня на революционния дух за промени, с който дойдоха юпитата на власт, твърдо решени и те да променят ако не света, то поне България. От друга страна, Бойко Борисов изглежда (поне на мен, който съм далеч от злободневието на ситуацията в България), като човек с ръце, вързани зад гърба, крака оковани във вериги и уста, запушена (най-вече от април насам) с носна кърпичка, т.е. може да я изплюе, но предпочита да я дъвче. С други думи – той изглежда като човек, който знае много, а не може да направи нищо. Някак си това силно ми напомня на самия премиер, както и за коментар, който четох наскоро, че относно оставката на Велчев, Симеон знаел много добре всички игрички, но не можел да направи нищо. И пак, някак си в духа на тези разсъждения се сещам, че това въобще не е възможно. Ако премиерът, политически най-могъщият човек в държавата по конституция, е безсилен, значи нито държавата ни е държава, нито конституцията струва две стотинки, а причината защо политическите партии се борят за власт остава една голяма енигма. По същата аналогия главсекът на МВР също не е така безсилен, както се представя. Просто така му харесва, за да може всички да го харесват и да му съчувстват в безсилието да промени каквото и да е било, напук на най-голямото му желание.
Проблемът според мен е, че Бойко Борисов страда от синдрома на известния герой от американския сериал “Всички обичат Реймънд”, където главният герой балансира между манипулативната си майка, властната си жена, мрънкащия си брат и циничния си баща, опитвайки се да се хареса на всички, което го прави много забавен, но накрая си остава просто смешен. В случая на главсека на МВР обаче това поведение е още по-комплицирано от странното му минало. Когато чета коментарите му за убийствата на тоя или оня мафиот, не мога да игнорирам напълно шепота на онова дяволче вътре в мен, което ми напомня, че Борисов се е познавал с повечето от тези мафиоти отпреди. Та нали в крайна сметка именно той е бил съдружник с Пашата и други печално известни дерибеи от меко казано “странния” охранителен и застрахователен бизнес? Скрито или открито, повечето от нас оповаваме доверието си към дейността на Бойко Борисов на базата на заключението, че понеже е бил в тези среди, той най-добре знае какво става в този огромен отрасъл от държавните събития, наречен престъпен свят. На мен обаче това ми подсказва също, че не бива да му се доверявам напълно... И понякога даже изобщо.
Така Бойко Борисов се превръща в еманация на сегашната политическа ситуация, където опитвайки се да се хареса на всички, той балансира между политическите партии, пазителите на реда и престъпниците. Това безспорно го прави най-добрия полицай сред политиците, най-добрия политик сред полицаите и най-добрия полицай/политик сред... е, нека да не злословим напразно. В крайна сметка обаче резултатът е един - всички обичат Бойко, а той досущ като героя от американския сериал често е забавен, но още по-често е просто смешен.

Общо	440,315,880
Активни	153
Страници	5,139
За един ден	1,302,066