|
- Правех сметки, че 405-410 кг ще са достатъчни за златния медал. Резултатите се въртят около тези килограми от няколко години. Бях готов и за по-силно постижение, но представянето на Алексей Петров и останалите ми конкуренти ме успокои. Отпуснах се при последния си опит в изтласкването, но ако той ми бе необходим, щях да го направя успешно.
- Стана и европейски и световен шампион тази година. Каква е следващата ти мечта?
- Разбира се, олимпийската титла. Готов съм за нея и ще тренирам много упорито, за да съм и догодина на върха. Успехът ми се дължи на много труд и съм щастлив, че той бе възнаграден. За олимпийска титла ще ми е нужен двубой поне 410 кг.
- На световното не участваха гърците Пирос Димас и Каки Какиашвили, които ще са претенденти за титлата в Атина. Страхуваш ли се от тях?
- Тази година аз бях N1 в категорията, така че те трябва да се страхуват и съобразяват с мен. Това, че не дойдоха тук и не премериха силите си с мен, не е в тяхна полза.
- Как ти се отрази цялото напрежение около отбора?
- Отговорността бе огромна, след като стана този фаул с тримата колеги. Знаех, че всички надежди за титла са свързани с мен. Бях много добре подготвен, но за първи път бях и притеснен, защото знам, че всички погледи са обърнати към мен.
- Защо реши да тренираш вдигане на тежести?
- Влязох в тренировъчната зала на 12-годишна възраст. Този спорт ми хареса, защото е много мъжки. Радвам се, че той се превърна в моя професия.
- На кого посвещаваш тази победа?
- Обикновено казвам на семейството си, но сега искам тя да е за тримата, които не успяха да вдигат във Ванкувър. Златан Ванев, Георги Марков и Гълъбин Боевски заслужаваха да изпитат тази радост, която изпитах и аз, защото те положиха не по-малко усилия от мен.
