Левичар, визуалист, търсач на скандали и силни усещания, политически ангажиран, мегаломан, маниак на детайлите, носител на 11 номинации и 3 награди "Оскар" - всичко това е Оливър Стоун. Мнозина споделят мнението, че най-добрите му филми ("Среднощен експрес", "Взвод", "Доорс") са останали в миналото. И действително Стоун нещо се беше позагубил от хоризонта - в последните пет години след не особено успешния "Всяка една неделя" той се занимаваше с три документални филма - два за Фидел Кастро и един за Близкия изток с участието на покойния Ясер Арафат. Те така и не успяха да постигнат обществен отзвук, съпоставим с този на далеч по-изобретателния му и краен колега Майкъл Мур.

За дълго подготвяния проект на Стоун "Александър" се зашумя още преди премиерата на "Троя" - филм с много подобни исторически корени, таргет-аудитория и гигантски бюджет.

Волфганг Петерсен обаче избуха своето зрелище пръв. С Брад Пит в авангарда "Троя" се превърна в един от хитовете на лято 2004 въпреки съмнителната си художествена стойност.

"Александър" изчака коледния тираж, но това едва ли ще му помогне да се класира за "Оскарите" догодина - той не е от типа филми, които се харесват на Академията.

Нито пък се хареса на публиката - от разпространението в САЩ филмът не успя да избие дори половината от 150-милионния си бюджет. Нещо повече, "Александър" бе буквално размазан с топора от всички американски критици. Дали не са харесали ирландския акцент на Колин Фарел или пък русите му къдрици? Е, едва ли някой смята 29-годишния ирландец за подходящ избор за ролята на човека, завладял целия древен свят, преди да навърши 27. По-интересен е образът на неговия любовник Хефестион, чиято роля трябвало да се изпълни от Брад Пит. Той обаче се отказал поради идейни различия с образа и в крайна сметка в обятията на Александър се оказал Джаред Лито. За разлика от Петерсен в "Троя" Оливър Стоун нито за миг не се е посвенил да демонстрира хомосексуалността на древните гърци.

Чувствително по-интересна роля прави Вал Килмър като едноокия Филип Македонски, баща на Александър. Много се изписа за това, че връстничката на Фарел Анджелина Джоли играе неговата майка - но всъщност според митологичната версия за произхода си Олимпия следва да е вечно млада и красива. Амбициозно съскаща и увита със змии в почти всеки кадър, Анджелина изиграва кръстоска между Горгоната Медуза и Мортиша Адамс. Силните моменти на "Александър" не са свързани с актьорската игра. Оливър Стоун винаги е бил прекалено себичен режисьор, за да оставя на други да правят впечатление. Както във всичките му филми, доминиращи са панорамните кадри, масовките и визуалните фойерверки. Има две бойни сцени, които могат да се мерят с най-добите образци в жанра.

Едната пресъздава в двайсет минути триумфа на Македонски при Гавгамела, а другата е падението му в индийската джунгла, където едвам оцелява.

Именно оттам е и най-култовият кадър в целия филм, показан от над двайсет ъгъла на камерата: конят на Александър се изправя в неравен дуел срещу слона, яхан от противника.

Да беше малко повече фокусиран върху баталните сцени, "Александър" само би спечелил. В този си вид е разлят, хаотичен, дълъг и неубедителен в частите, където се опитва да блесне с психологизъм. Най-лошият пример за много излишни приказки са наративите в началото и в края на филма, където старият Птолемей (сър Антъни Хопкинс) разказва за подвизите на великия пълководец, по това време покойник.

Саундтракът на Вангелис обаче е безупречен. И въпреки всичките си слабости, филмът често успява да се доближи до един цитат от собствения си сценарий: "Неговите провали са по-велики от успехите на другите... "