Прекалено плитко би било новият филм на Алмодовар да бъде обявен за апел срещу сексуалното насилие и злоупотребата с наркотици, за критика на транссексуалността, а още по-малко за "ритник" срещу църквата.

Вярно е, "Лошо възпитание" е щедро поръсен с хомосексуални любовни сцени, дрога, травестити, интриги, лъжи и обсесии. Та даже и убийство. Цинично-романтичният поглед на испанеца към живота не пропуска да се вторачи и в любовта с главно Л. В онази, която съществува извън и над половете, във и заради греха, глазирана тук с обилно количество хомосексуалност. Но би било пресилено да кажем и че "Лошо възпитание" е филм за любовта.

Въпреки лекотата, с която Алмодовар сменя подреждащи се като в пъзел кадри, филмът въобще не е "лека храна" за зрителите. Сюжетът е мозаичен, "построен" от 3 свързани помежду си миниистории - на бъдещия режисьор Енрике (Феле Мартинес), Игнасио (красавецът, мдааа, красавецът Гаел Гарсия Бернал) и отец Маноло. Най-добрият етикет, сложен на "Лошо възпитание" дотук? "Шибан шедьовър" - Куентин Тарантино.