Евтината издръжка на живота и трудният достъп до образование в родината са мотивите на чуждестранните студенти да учат у нас. Или поне дълги години бе така. С поддържането на високи такси за следване у нас, с постепенното приближаване на нашите цени до европейските и при засилената международна конкуренция между вузовете българските висши учебни заведения стават все по-малко атрактивни за чужденци.
Още няма ясно изразена тенденция на спад на броя на задграничните студенти. През учебната 1999-2000 г. чужденците в държавните университети са били 8779, през 2001-2002-а - 8092, през 2002-2003-а - 8243. В частните вузове сега учат едва около 400 души, като по-голямата част са в Американския университет в Благоевград.
В рамките на тези около 9000 чужденци-студенти обаче вече се забелязва тенденция на намаляване дела на плащащите сами за образованието си за сметка на нарастване броя на учащите по различни междудържавни споразумения, финансиране от българската държава. Едва 3318 са платили за последната година пълната такса за чуждестранни студенти. Останалите 5000 са по междудържавни спогодби и правителствени постановления и ползват сериозни намаления. Т.е. българският данъкоплатец финансира висшето образование на 60% от задграничните студенти.
В държавните университети у нас учат предимно младежи от балканските страни. В разпределението им държави обаче са настъпили значими размествания.
Най-сериозната промяна е
драстичният спад на
студентите от Гърция
Само за 4 г. броят им е намалял от 4366 на 1886 души или с цели 57%. Това е довело до сериозни загуби за част от висшите училища, защото групата на гръцките студенти плаща пълния размер на таксата за чужденци. Главната причина за отлива са тежките процедури по признаване на нашите дипломи в южната ни съседка. Гръцките студенти, завършили медицина у нас например трябва държат в родината си 2 приравнителни изпита. Но до 2007-а изпитите постепенно ще станат 7. Затова все по-малко гърци вече записват да учат за лекари в България.
Много тромава е и процедурата по записване на студентите. От тази година за пръв път им въвеждаме студентски визи. Те се получават в българското посолство в Атина или в консулството в Солун, като преди това новоприетите студенти трябва да си намерят квартира и да се запишат във вуза.
Гърците се преориентират към Западна Европа и заради все по-поскъпващия живот за чужденци в България. Наемите за нас тръгват от 150 евро нагоре, таксите за университетите не са никак ниски, обясняват гръците. Те имат и друг проблем - на всеки семестър трябва да си вадят в МВР нова лична карта за чужденци и плащат за нея е около 200 лв. Така следването в България им излиза толкова, колкото и в Гърция, където такси няма - около 10 000 евро годишно.
Най-губещи от отлива са медицинските вузове, които са традиционно най-предпочитани от гърците заради престижа на професията и високата конкуренция за тези специалности в родината им. През учебната 2002-2003 г. най-голям процент гърци са били записани в Медицинският университет-Пловдив - 443 души. МУ-София е с 284 студенти. Общо 278 са гръцките студенти в останалите медицински училища - във Варна, Плевен и в Тракийския университет в Ст. Загора. Големи гръцки групи има и в СУ - 261 души, УАСГ - 177 и НСА-112. Повечето от тези вузове имат спад на всички чужди.
Така от първа по многобройност група през 1999 г., студентите от Гърция през 2002 г. вече
отстъпват ред на кандидат
висшистите от Македония
Броят на македонските студенти е нараснал от 1268 през 1999 г. на 2740 през 2002-а. Основната причина за това са гарантираните от държавата привилегии.
Македонските студенти у нас се делят на две групи - с и без български произход. Държавата е определила квоти за приема им - годишната поръчка за студентите с български произход е около 170 места, а за останалите - 150. И двете групи плащат същите такси, както и българските студенти, и получават пълния размер на месечната стипендия - 90 лв. Студентите от Македония с български произход могат да кандидатстват и за обучение срещу заплащане. Таксите за тях обаче са много по-ниски от тези за чуждестранните студенти - 30% от сумата. По тази линия годишно се приемат около 300 студенти, обяснява Александър Попов от просветното министерство.
Държавна поръчка има и за студентите от български произход от останалите държави с български диаспори - Югославия, Украйна, Молдова, Албания. Местата са общо около 230. Те държат същите изпити като българите от Македония - по български и по история.
И за македонските студенти най-атрактивни са медицинските ни университети. Те събират общо 1058 студенти - 337 учат в МУ-София, 227 - в Пловдивския медицински университет, в Тракийския, Варненския и Плевенския учат съответно 228, 127 и 139 души. На първо място сред вузовете по брой студенти от Македония обаче е Югозападният университет - 350 души. Сред останалите университети с относително висок дял студенти от Македония са СУ - 280, УНСС - 177 и ТУ-София - 143.
Третото и четвъртото място в класацията на чуждестранните студенти държат Турция и Кипър.
Много от турските студенти
са с двойно гражданство -
българско и турско, и също се ползват с облекчения, обясняват от просветното министерство. От 2000 г. студенти с два паспорта плащат 50% от таксите за чужденци. Това е една от причините студентите от Турция да се увеличат от 696 през 1999 г. на 967 през 2002 г. Друга е изключително тежката конкуренция за местата в турските университети. "От 1,5 млн. желаещи да следват, университетите приемат едва 200 000, от които пък само към 50 000 ще учат специалности, които си заслужават", разказва 21-годишният Али. Той е родом от Кърджали, но като много негови връстници по време на възродителния процес семейството му се преместило в Бурса.
С най-много турски студенти през учебната 2002-2003 г. е Техническият университет в София - 343 души. Други 83 учат във филиала му в Пловдив. Освен на атрактивността на специалностите там, това се дължи и на целенасочената ни рекламна политика в Турция, обясняват от вуза. На втора позиция е Медицинският университет-Пловдив със 124 студенти.
Интересна е тенденцията за увеличение на студентите от Кипър - от 264 през 1999 до 603 през 2002 г. Островът е сериозна, но недостатъчно използвана досега ниша за привличане на чужди студенти. "В Кипър има един-единствен университет", обяснява Лоизос Микаллос, председател на Студентската организация на кипърците в България. По данни на ЮНЕСКО кипърският вуз приема годишно около 550 студенти срещу 2000 кипърски паунда такса (малко над $4000). Средната годишна издръжка на живота обаче е около $12 000. Това са причините Кипър да държи един от най-високите проценти на студентска мобилност. 12 000 кипърски студенти - 54% от всички, учат в чужбина. "В България идват да следват представители на нашата средна класа, защото издръжката за живот е ниска", обяснява Лоизос. Кипърските студенти са разпределени компактно в три основни висши училища - Софийския университет (299 души), Спортната академия (131) и Музикалната академия (91). "В Кипърския университет изобщо няма спортен и музикален факултет", обяснява Лоизос. В СУ пък кипърците учат основно педагогика заради многото свободни щатни места в този сектор в Кипър.
Единственият университет, който прави някаква реклама в Кипър е Софийският, разказва още Лоизос. Според него основният принос за нарасналия брой на студентите е на кипърската студентска организация, която популяризирала нашите вузове, помагала при кандидатстването и намирала квартири.
На пето, шесто, седмо и осмо място са държави с български диаспори - Украйна (436), Молдова (386), Югославия (213) и Албания (128). В класацията следва Сирия със 113 студенти, Индия - с 95 (186 през 1999 г.), Русия - с 81 студенти. На дъното на класацията са студентите от Западна Европа. Имаме едва 4 кандидат-висшисти от Австрия, 29 от Германия, 2-ма от Дания, 3-ма от Испания и 4-ма от Канада.
Подобна е мозайката и в частните университети. Малкият брой на чуждестранни студенти в тях донякъде се дължи на държавна политика, защото приеманите с облекчения студенти от български диаспори в чужбина
се пращат само в
държавни вузове
Едва 3 са чуждестранните студенти, записани в Бургаския свободен университет, въпреки сравнително ниската такса за обучение - 1500 евро на година. Малко по-скъпо е обучението в НБУ - $3000 на година. Университетът сам е решил студентите от Македония да плащат половин такса. Вероятно на това се дължи ръстът в броя на чуждите студенти на НБУ от 51 през 2002 на 72 през 2003 г. Македонците са една от основните студентски групи там.
Сериозно намаление за лица с двойно гражданство има и във Варненския свободен университет. Тези студенти плащат годишно 700 евро такса. Останалите учат за бакалавър срещу 2000 евро. И тук обаче чуждестранните студенти са малко - едва 12. Няколко са чуждестранните студенти и в откритото м.г. Международното висше бизнес училище в Ботевград. Таксите са 4000 евро годишно (при 2500 евро за българи и студенти от чужбина с български произход).
На този фон броят на чуждестранни студенти в Американския университет в Благоевград е повече от впечатляващ. Университетът поддържа най-високите такси у нас - $ 12000 годишно. Въпреки това той е сред вузовете с най-висок процент чужди студенти - 286 души от общо 769 записани.
Държавните ни университети поддържат високи такси не само спрямо частните, но и спрямо останалите държави в региона. Това в перспектива може да доведе до още по-голям отлив, смятат експерти. У нас държавните такси варират от 1800 до 4000 евро годишно (за медицински специалности). Масовата такса е около 3000 евро. За сравнение минималната такса за чуждестранен студент в Румъния е $320, а максималната - $760. В Югославия - $1500 и $3000, съответно. От 600 до 1000 евро плащат чуждестранните студенти в Босна и Херцеговина. Ч
