18 Декември 2003 23:21

Малко инфо.. Нещо общо?

Полша - такава каквато не я познавате

Социал-демократическа полша е още по нео-либерална и от Тони Блер, полските войници участват в окупацията на Ирак, а полската Църква подкрепя офансивата на капитализма. Синдикатът "Solidarnosc" се превърна в изборен трамплин на десницата. Как е възможно една страна, която в началото на 80-те с движението на "Solidarnosc" беше дала надежда на работническото движение за обновяване на социалистическите идеали, да се превърне в крайна сметка в крепост на най-екстремните сили на неолиберализма в Европа?

Въпреки всичко, това е само една част от действителността. Защото бавно започва да се забелязва едно друго лице на Полша: това на една страна на работнически стачки и манифестации в защита на унищожаваните работни места, на движения за защита правата на безработните, на обществена опозиция срещу войната в Ирак и на население привързано към стойностите на егалитаризма. Настоящето специално издание на "Nowy Robotnik" има за цел да ви представи това непознато лице на Полша.

Една друга Европа за една друга Полша
На 7-и юни 2003 полските елити въздъхнаха от облекчение: 77% от участвалите в референдума бяха казали "да" на влизането в Европейския съюз. Дебатът върху присъединяването на Полша към ЕС беше доминиран от една страна от наивната проевропейска пропаганда на либералните среди и от друга - от истеричната анти-европейска кампания на националистическата и католическа десница. Но болшинството от населението не се припознаваха в тази опоростена дилема - за или против ЕС. По-скоро доминираше едно евро-скептично отношение: "не сме против ЕС, но не искаме да влизаме в Съюза на базата на настоящите условия".

Кой делокализира и къде?
Работнизите на Запад се страхуват от делокализирането на предприятия към новите страни-членки. Въпреки това, от гледната точка на полските работници, проблемът седи друго яче: полската индустрия, в положение на недостиг на средства, загуби борбата срещу големите западни групи (в Полша наблюдаваме процес на дезиндустриализация на страната) и предприятията остават под контрола на тези групи. Според различни изчисления, няколко стотин хиляди работни места са били разрушени от излагането на полската индустрия на вносните стоки, произхождащи от ЕС.
Еврократите обвиняват Полша за дъмпинг (подбиване) на цените. В действителност, анти-дъмпинговата политика беше използвана за контриране на вноса от Полша на обикновени продукти, слабо преработени - област, в която Полша остава конкурентноспособна.
Европейската буржоазия не се страхува от конкуренцията от страна на полските предприятия, защото са под неин контрол. Единствената бариера, която може да спре тази атака на Капитала е солидарността между полските и западно-европейските работници.



Полша е в кипеж

Понастоящем в Полша се надига нова вълна от работнически движения на протест, най-значителната след 1989, годината в която политическите елити бяха решили да приложат икономически реформи по неолибералния образец. Днешните протести засягат цели браншове: корабостроителниците, автомобилната индустрия, металургията, мините, болниците и пр. Хиляди работници манифестират по улиците, избухват стачки, уличните барикади и стачните пикети се умножават. Полша е в кипеж.

Настоящата вълна от протестни движения несъмнено е в резултат на една все по-задълбочаваща се криза; една не само икономическа криза, но също и на настоящата властова система. Този период на капиталистическа изтощеност, който засегна Полша, изкара на повърхността стари социални противоречия, давени до сега от ура-оптимистичните изказвания от страна на овластените елити. Вече е ясно, че "царят е гол" и че икономическата сисема не функционира: заплатите не са плащани с месеци (около 62% от работещите получават заплати със закъснение), десетки, даже статици хиляди работници са заплашени от съкращения, безработицата нараства (около 18%), заплатите спадат, социалните помощи са "отрязвани". Това са факти, които вече е трудно да бъдат отричани. Както често в подобни ситуации, хората във властта, на които никой повече не вярва и които никой повече не слуша, започнаха да използват последния си аргумент: институционализирото насилие.
Общественото мнение днес е особено възмутено от преследванията на синдикалните активисти от добре известни шефове, все по-често защитавани и подкрепяни от административния и полицейски апарат на държавата. Добруването и достойнството на човека вече нямат никакво значение; интересите на инвеститора и на собственика са най-важните. В името на тази логика, произволът се е превърнал в господар. Поради своята синдикална принадлежност или за всеки опит да се организира синдикат хората биват изхвърляни на улицата, върху тях се оказва натиск по всички начини и се заплашват. Все по-често бива използвана неоправдано насилие срещу стачките и окупационните пикети, както във фабриката за кабели на Озаров и срещу персонала на болницата Ридигиер във Вроцлав. И всичко това в една страна, където не чак толкова отдавна, през 80-те, работниците се бориха за свободни синдикати, за свободата на словото и правото на стачка и манифестации с цената на дълги години затвор и даже на живота си.
Един от редакторите на най-големия областен вестник "Glos Wielkopolski" има право, когато коментира днешните социални движения: "Трансформациите след 1989 ги приехме, но без ентусиазъм, заедно със съпътстващите ги мизерия, безработица и растяща криминалност. Пиша тези думи, докато още се чува ехото от буйните манифестации на миньорите, а в същото време железничарите обявяват подготовката на всеобща стачка. Всеки ден ни носи доказателства, че това търпение има съвсем ясни граници."
Актуални информации на английски език върху работническите стачки и движения в Полша:
http://www.workers-initiative.poland.prv.pl
Натиснете тук



Бойкот на Данон
Работници от Ярослав, малък град в юго-източна Полша, отправиха призив за бойкот на продуктите на групата Danone (e-mail: nszzzp@zetorz.com.pl). Начин да се протестира срещу решението на дирекцията на LU Полша АД (филиал на групата) да премести линията за производство на бисквити от Ярослав в средата на страната. Преди две години същия вид действие беше използван от съкратените работници на Данон във Франция. Лакомия на Капитала, съпротива на работниците - така е в цяла Европа.

Походи на безработните
От няколко години насам в цяла Полша се развиват движения на безработни, организиращи окупации на агенциите по заетостта, походи на безработни във Вършава и пр. Движенията на безработни участваха също в организацията на областни социални форуми в Силезия, Миастко (Померание, северо-западна област) и Елк (Мазурия, северо-източна област). За връзка с организациите на безработни, участвали в Европейския Социален Форум: bezrobotnielk@op.pl, kopb.miastko@wp.pl.

Сдружение за защитата на предприятията
Националният Протестен Комитет (Ogó lnopolski Komitet Protestacyjny, OKP) беше създаден на13-и юли 2002 по време на Общото Събрание на Представителите на Застрашените Полски Предприятия и на Работническите Групи, проведено в прочутите корабостроителници на Сшчецин(Szczecin).
НПК е неофициално движение на предприятията, протестиращи против реструктурирането/приватизацията и които са заплашени от съкращения и ликвидации. НПК има за цел да подкрепя активно борбите на работниците в тези предприятия за правото на работа и на достойна заплата и за защитата на правата на работниците и на застрашените синдикални права.



Бомби със закъснител
Какво бъдеще за въглищата?
Повече от 100.000 миньора работят в Силезия (южна Полша), т.е. повече отколкото в Европейския Съюз. Този сектор вече осигурява три пъти по-малко работни места отколкото преди 10 години. Правителството затваря нови мини, а миньорите се готвят за всеобща стачка. Няма начин да се разреши проблема с полските въглища извън една европейска перспектива и без дискусия върху алтернативните енергийни политики в Европа.
Полското село
Полското земеделие беше един от основните проблеми при преговорите с Европейския съюз. Преобладаващ в дискусиите бе въпросът за субсидиите на полските земеделци, а знаем, че влизането на Полша в Европейския съюз ще представлява същинска революция за полския селски свят, където преобладават малките експлоатации. Елитите повтарят, че селото трябва да се модернизира, но къде ще намерят работа всички земеделци, които ще бъдат изгонени от земите, които обработват поради задължаването им към банките и концентрацията на земите?





Миньорите от Силезия на борба срещу съкращенията

На 11-и септември, около десет хиляди работници от Силезия протестираха по улиците на Варшава срещу закриването на мините. Миналата пролет, закриването беше прекратено от правителството, което се опасяваше тогава от всеобща стачка и съответно се опитваше да осигури социален мир с оглед на референдума за присъединяване към Европейския съюз. След приключването на референдума обаче правителството обяви закриването на въгледобивните мини на Силезия за твърдо и окончателно, което би трябвало да доведе до съкращаването на 30.000 миньора в една вече силно засегната от безработицата област (30% от активното население на Катовице). Трябва да се подчертае, че във въгледобивните мини през 1989 все още работеха 400.000 работника, докато различните планове за съкращения (особено през последните три години) пощадиха едва 146.000 миньора днес в Силезия.
Още от началото на манифестацията по улиците на столицата миньорите се сблъскаха с куките. Всъщност манифестацията най-напред се насочи към седалището на SLD (Съюз на демократичната левица - социал-демократическа партия), партията на власт, по което се стовариха известен брой камъни. След това, манифестацията, която беше станала нелегална, се насочи към сградата на министерството на икономиката. На това място миньорите се сблъскаха с полицейските кордони, които охраняваха сградата. Манифестантите използваха железни пръти и коктейли молотов, докато ченгетата бяха въоръжени с водни оръдия, сълзотворен газ и каучукови куршуми. По време на сблъсъка, бяха ранени 62-ма полицая, сред които някои и тежко, а 22-ма миньора трябваше да бъдат хоспитализирани, но точният брой на ранените миньори не е известен. Фасадата на сградата на министерството на икономиката беше доста разбита: бяха счупени четиресетина прозореца и чиновниците оцениха щетите на около 200.000 злоти (около 50.000 евро).
Този истински бунт демонстрира раздразнението, борбеността и отчаянието на тези работници, на които правителството предлага единствено безработицата и мизерията като перспективи за бъдещето. От тогава правителството само гледа да накаже миньорите. Бяха осъществени няколко ареста и медиите се впуснаха в истинска война срещу организаторите на протестите. Същевременно някои вестници отказват да порицават миньорите. В този дух, известният директор на киното и театъра на Силезия, Казимиерс Кутз декларира при запитване от в-к Gazeta Wyborcza: "тези хора се защитават срещу упадъка, срещу едно нечовешко отношение. В тази афера няма значение колко прозореца на министерството са счупени. (...) За правителството, съдбата на тези, които измират от глад е без значение. И се опитва да третира миньорите, както го правеше Маргарет Тачър, но ще съжалява за това. Методът, състоящ се в премахването и унищожаването на работните места няма да мине в Полша. Трябва да си припомним, че миньорите живеят в малка област и са многобройни. Това е бомба със закъснител." А най-големият местен вестник беше вместил в редакционния си коментар следното: "Миньорите знаят, че Англия имаше проблем с миньорите, който беше разрешен чрез желязната ръка на Маргарет Тачър. Англия беше свидетелка на още по-масивни манифестации от тези в четвъртък. Срещнах англичани, които си спомнят с неприязън за тази епоха. В момента събират информации от вестниците относно самоубийствата и бързото покачване на алкохолизма и токсикоманията [в бившите миньорски долини]. Повечето от съкратените, никога отново не намериха работа и живеят от социалните грижи. Нашите реформатори, които преди няколко години прокламираха, че разрешаването на проблема с минната индустрия не трябва да наподобява на британския метод, защото това не би довело до нищо положително, днес приемат глупашки промяната към беднотията, безработицата и увеличаването на престъпността."
Синдикалните отговорници обещаха, че ще се проведат нови протести. На 12-и септември се състояха събрания в мините на Силезия. След тези срещи, Марек Клементовски, вице-президент на миньорския синдикат "Solidarnosc" декларира, че миньорите "са съгласни с мен. Имаме нужда 10.000 човека да отидат до столицата. И съм сигурен, че пътьом много други хора ще се присъединят към нас и че този път ще бъдем 100.000 по улиците на Варшава".






( Миньорите и железничарите в Полша обявиха предупредителна стачка (Роман Гутковски, Варшава, специално за "Дневник" - 22/10) Натиснете тук )

19 Декември 2003 01:00

НАСТРЪХНАЛАТА
ЧЕРНА КОТКА,
Имаш голямо "Благодаря!" от мен - за материала, който си постнал тук!
Наистина, в България много малко се знае за НЕлъскавата Полша, а още по-малко за плюсовите и минусите, които получи обикновеният поляк след /от/ идването на Демокрацията!
Обратно , пък, на българина НЕ му дават информация за ЛЪСКАВ Китай!
Ако имаш такава под ръка- давай я тук, моля!!!

19 Декември 2003 01:23

Р93,
За марша на гангстерите в Китай и за Куба.. надявам се скоро!

19 Декември 2003 06:51

Много хубаво е , че поляците постоянно се борят за правата си.
И вътрешнополитически, и на европейската , и на световната сцена. Достойни са за уважение. Много хора в България трябва да се интересуват от близкото минало и настоящето на Полша, защото точно това е близкото бъдеще на България.
НО!
Недоволството на поляците от сегашното им положение не бива да заблуждава никого. Всичко това се прави с поглед към бъдещето, а не е толкова носталгия по комунизма, както им се ще на някои. Не за друго , ами защото комунизма е напълно изживян етап в Полша. Sorry.

19 Декември 2003 11:37

Коте, thanx, ето това е обективната преценка за Полша - такава, каквато я правят поляците; харесвам вечният им стремеж към по-доброто, никакво лигавене на тема национализъм (ние сме супер) и т.н. А на тези сънародници, които не разбират за какво говоря - късмет!

19 Декември 2003 14:31

Положението в източна Германия е още по-трагично. Всички страни от ЕС на практика са в задълбочаваща се криза. Някои (или някой) много далновидни стратези водят западния свят към крах като използват почти същите похвати довели до разпада на съветския блок.