25-годишният Преслав Наков ще получи днес годишната награда "Джон Атанасов" за високи постижения в информационните технологии. Наградата ще му връчи лично президентът Георги Първанов на тържествена церемония на "Дондуков" 2.
Наков ще е първият носител на учредената през октомври награда. Идеята за приза под патронажа на президента се роди по време на честванията на 100-годишнината от рождението на Джон Атанасов - великия учен от български произход, чиито открития доведоха до изобретяването на компютъра. Тогава за тържествата в България от САЩ пристигнаха наследниците на Джон Атанасов - вдовицата му, синът му и двете му деца.
Комитет с 21 членове ще присъжда всяка година
отсега нататък новата награда на български младеж, постигнал забележителни резултати в областта на информационните и компютърните технологии. В авторитетното жури за приза на името на прочутия си баща е и Джон Атанасов-младши.
"Идеята на президента за наградата е чудесна, тя е чест за баща ми и семейството ни и ние сме му много благодарни", каза от САЩ пред "Сега" Атанасов-младши. Той увери, че много съжалява, задето няма да може да дойде лично за церемонията в София. Синът на компютърния гений оцени като изключително талантливи младите участници в конкурса и им пожела да защитят отличието си.
Номинациите за наградата идват от научните среди,
най-вече от университетите, където младите хора вече са показали какво могат. На финала останаха трима - Преслав, Светлин и Кристиян. Комисията отсъди в края на миналата седмица Преслав Наков да е първият носител на наградата.
Макар възрастта на номинираните младежи да е между 21 и 25 г., биографиите им са на по няколко страници, преливат от десетки награди, специализации и трудове. Основен конкурент на Преслав за наградата бе брат му Светлин, който се класира също сред 3-мата финалисти. Светлин Наков бе номиниран от сдружение "Свободен софтуер" на СУ, а брат му Преслав и третият финалист - Кристиян Хараламбиев - от Факултета по информатика и математика на СУ.
"Идеята на наградата е да се стъпи на традициите, създадени от българин като Джон Атанасов, и да се дадат предпоставки за развитието на информационното общество у нас", обясни Саша Безуханова, изпълнителен директор на "Хюлет Пакард" и член на комитета. Освен нея в журито са Теодор Милев, изпълнителен директор на "Майкрософт"-България, Петър Иванов, управител на CISCO-България, Орлин Кузов, шеф на Агенцията за информационни технологии към транспортното министерство, учени и шефове на компютърни фирми. Според Безуханова важно е наградата да се популяризира, за да служи за стимул на младите в България да правят своите научни открития.
СЪПЕРНИЦИТЕ
21-годишният бургазлия Кристиян Хараламбиев е студент по информатика в СУ и работи като програмист в софтуерна фирма. Още като ученик печели призови места на национални състезания и международни олимпиади. Отличен е с Национална диплома на МОН за учебна и извънкласна работа. Участва в конкурсите на Американската организация за състезания по програмиране - USACO, и печели награди за най-добро представяне. Включва се в преподаването на дисциплините програмиране за напреднали (състезателно програмиране) и дизайн и анализ на алгоритми в Математическия факултет на СУ, в НБУ и Свободния университет в Бургас.
------
23-годишният Светлин Наков е хоноруван лектор по 6 предмета и асистент по още два в СУ, помощник-треньор на университетските отбори за международните състезания по програмиране. Автор на 2 научни проекти, на десетки публикации и семинарни лекции. Печелил е призови места на национални и международни олимпиади. Носител е на националната стипендия "Джон Атанасов" за постижения в овладяването на компютърните науки и на Национална диплома за отличен успех и високи резултати в областта на информатиката.
ПОБЕДИТЕЛЯТ
Преслав Наков: Хоби ни стана да обясняваме в САЩ, че Джон Атанасов е българин
Преслав Наков е печелил първи места в десетки наши и международни състезания и олимпиади. Автор е на 6 книги в сферата на информационните технологии, има 33 научни публикации, над 50 статии, преводи и публикации в Интернет. В момента е стипендиант на "Фулбрайт" в САЩ. Преди да замине за Америка, Преслав е бил лектор по десетки програми в СУ. Носител на Национална диплома на МОН за постижения в областта на природоматематическите знания (1996 г.), ректорска награда "Най-добър студент за академичната 1997/1998 г." (СУ), награда от "Фондация за подпомагане на българското висше образование, София-Франкфурт на Майн", стипендиант на фондация "Еврика" за 2000/2001 и 1999/2000 учебна година.
- Биографията ви е изключително впечатляваща, как успяхте за 25 г. да постигнете толкова много?
- Някой беше казал някога, че успехът е 1% талант и 99% труд. Нещо такова се получи и с мен.
- Сигурно имате много предложения за работа навън, докато учите в Америка. Ще се върнете ли в България?
- Да, със сигурност. Стипендията "Фулбрайт" се отпуска на ограничен брой хора от различни държави за образователен обмен. Условие на самата стипендия е след завършването да живея минимум 2 г. в България. Предложения за работа в чужбина винаги съм имал, но това не ме влече в момента.
- Ставате първият носител на една съвсем нова награда в България - "Джон Атанасов". Какво е тя за вас?
- Идеята за наградата е много добра. Тя е един отличен стимул за младите, работещи в тази област, с амбиции за признание. Пък е и още един повод да обърнем внимание на обществеността у нас, че едно от най-важните открития на миналия век е направено от американец с български произход. Доколкото знам, предстои учредяване и на международна награда "Джон Атанасов".
- Знаят ли американците, с които се срещате, че Джон Атанасов е българин?
- Не съм убеден. Знам, че в университета в Айова, където той е работил, е учредена стипендия и награда на негово име, има и музей. Там знаят отлично, че произходът му е български. Но подозирам, че фактът не е толкова известен за американците. Тъй че едно от хобитата на българите в САЩ е да обясняват, че всъщност Джон Атанасов е българин.
- Брат ви беше ваш съперник, един от тримата номинирани за наградата. Как го приемате?
- Щом и двамата сме номинирани, значи го заслужаваме. Трудно ми е да се сравнявам с брат ми. В един момент си мислех, че може журито да присъди наградата на третия човек, за да няма дрязги между двамата братя. Но аз съм в по-добра позиция, защото съм по-голям с 3,5 г. и съм имал повече време да науча повече неща.












