|
Това установи проверка на "Сега" за усилията, полагани в различните области на страната, за привличане на отпадащите от училище деца. С проблема за отпадащите ученици се занимават пряко 4 институции - просветното министерство, регионалните му инспекторати, общините и училищата. Въпреки това виновни няма.
10 986 е броят на учениците до 16 г., които не ходят на училище, твърди МОН. Тази цифра обаче се разминава драстично с официалните данни на Националния статистически институт. Според справката на НСИ за учебната 2002-2003 броят на незаписаните до VIII клас е 67 013.
В МОН признават, че вероятно и двете цифри са неточни. "Възможно е подадените от инспекторатите даннни за отпадащите ученици да са изкуствено занижени, понеже за общините е изгодно да имат повече записани на хартия ученици", обясни експерт в МОН, пожелал анонимност. НСИ пък не успявал да отчита процеси като емиграцията.
Не е ясно какъв е социалният и етническият профил на отпадащите ученици. "Сега" поиска подробен анализ за причините за отпадане, но се оказа, че министерството не разполага с такъв. "Бяхме инструктирали изрично регионалните инспекторати да подготвят анализи, но още чакаме отговорите им", обясни зам.-просветният министър Юлиян Наков. Той припомни, че стратегията на МОН за средното образование предвижда да се приеме и стратегия за отпадащите ученици.
Това надали ще е достатъчно, необходимо е цялостно преосмисляне и ясно формулиране на отговорностите, смятат експерти. Справка в нормативната база показва, че държавата е била лаконична в определянето на това кой за какво отговаря. Според закона за народната просвета отговорност за осигуряването на задължително образование до 16 г. в общинските училища носят общините. Никъде обаче не пише как точно следва да се реализира тази отговорност. В правилника към закона този въпрос се поставя само за първокласниците. Общините са длъжни до 15 май да пратят на училищата справка от служба ГРАО кои деца подлежат на задължително записване в 1-и клас. Училищата са длъжни да върнат до 30 септември списък със записаните деца.
Какво точно се случва между тези две дати обаче никъде не пише. Не е регламентирано изрично и
какво са длъжни да направят общините
и училищата с отпадналите ученици в по-горните класове.
Още по-неясни са задълженията на регионалните инспекторати, считат общински експерти. Никъде в устройствения правилник на просветните инспекторати не пише, че носят някаква отговорност за отпадащите ученици. В същото време от тях се иска да реализират националната политика в образованието, както и да не позволяват нарушаване на правата на децата.
Масово се престъпва и предвиденото в просветния закон задължение общините да налагат глоби на родителите на отпадащи ученици. Наказателните постановления се подписват от кметовете, като при първо нарушение санкцията е от 20 до 100 лв., а при второ - от 50 до 250. "Сега" не успя да открие нито една община, наложила такава глоба. Така се оказва, че никой не носи отговорност.
"Глоби не се налагат, защото никой не ни подава сигнали", счита зам.кметът на Бургас Маруся Любчева. Според нея проблемът е, че директорите се назначават от регионалните инспекторати, а не от общините. "Ако директорите пращат сигнали, те отиват в инспектората. Оттам пък не поддържат контакти с кметството - затова няма кой да наложи наказание", обясни Любчева. Другата причина за липса на санкции е оспорването им в съда. "Магистратите винаги уважават родителите, които твърдят, че са социално слаби - и глобата се отменя", обяснява зам.кметицата.
И в Русе не налагат глоби, защото считат, че хората са бедни. През пролетта на 2003 г. служители от регионалния инспекторат почнали да съставят актове, но се отказали бързо "при вида на мизерията". Началникът на отдел "Образование" в градската управа Кирил Павлов разказва и случай за богато ромско семейство. Накичената със злато майка категорично заявила, че не пуска двете си деца на училище, за да не учат лоши неща там. Вместо това им викала частен учител у дома. "И да ми напишеш глоба, няма да я платя", казала тя на общинарите.
Глобени няма и в
Пловдив - един от градовете с най-голям процент отпадащи
ученици. По данни на Синдиката на българските учители (СБУ) в Пловдив м.г. не са ходили на училище между 3000 и 4000 ученици на възраст до VIII клас. Според статистиката на МОН бройката е 3 пъти по-ниска - 1076. Над 80% от децата са роччета в тежко социално положение, обяснява местният лидер на СБУ Дима Налбантова. Според нея преди да налага глоби, държавата трябва да е направила всичко възможно да осигури равен шанс за просвета. Другата причина за липсата на санкции била ниският им размер. Глобени няма и в Стара Загора, Варна, София - чиновниците смятат, че предвидените глоби са неприложими. Според юристи обаче проблемът не е нито в размера на глобите, нито в социалното положение на родителите. Налагането на подобна санкция изисква вината да бъде доказана. При наличието на толкова размити отговорности всяка глоба би паднала в съда, считат специалистите. Иначе те са категорични - избягвайки глобите, общините на практика нарушават закона.
