Над 74% от българите смятат, че най-удачно е страната да се управлява от експерти в условията на многопартийна демокрация. Това сочат данните от представително изследване на Института по социология към БАН и НЦИОМ, извършено през декември 2004 г. Експертно управление искат най-вече младите, хората с по-високо образование и умерените оптимисти за собственото си и на страната бъдеще.
Желанието за управление от професионалисти е по-силно дори от склонността към обикновената форма на демокрация, подкрепяна от 70% от българите. "Хората се нагледаха на некомпетентни управници и е естествено да искат да ги управляват професионалисти", коментира социологът проф. Николай Тилкиджиев. Според него на тази тенденция се дължат по-високите рейтинги на някои от министрите в сегашния кабинет. Преди 4 г. силно желаещите управление от професионалисти са били 2 пъти по-малко от днес.
Монархията и военното управление не се радват на никаква подкрепа - отхвърлят ги 3/4 от българите. Доста по-малко е обаче мнозинството от противниците на диктатурата - 56%, и на комунистическото управление - 54%. Близо половината българи смятат за неприемливо и сегашното управление. За силен лидер мечтае всеки пети, този тип власт отхвърлят 38 на сто. 15% се обявяват за еднопартийна система.
Засилва се тенденцията на изграждане на европейска идентичност у българина. Това чувство обаче остава по-слабо в сравнение с народите на страните, които вече се присъединиха към съюза. Всеки пети се чувства не само българин, но и европеец. 39% се смятат европейци само в известна степен, а 30 на сто изобщо не се мислят за европейци.
Всеки четвърти очаква ЕС да оправи икономическото развитие и да се пребори с престъпността. Причината е не толкова, че чакаме друг да ни реши проблемите, колкото фактът, че българинът има много по-голямо доверие в европейските институции. 40% от гражданите изобщо не вярват на нашите, обясни д-р Мариана Захариева от БАН. Същевременно анкетираните смятат, че страната ни, а не толкова ЕС, трябва да реши проблемите в образованието, здравеопазването и културата.
Докато приветстват Евросъюза, българите не са много радушни за задълбочаване връзките на страната със САЩ. Социолозите обясняват това с непопулярната и у нас война в Ирак.
Над половината българи очакват животът им да се подобри след влизането ни в ЕС. Два пъти по-малко са оптимистите в личен план за 2005-а. Всеки втори се надява в резултат от еврочленството да намалеят безработицата, корупцията, организираната престъпност и замърсяването на околната среда. Целта на 40 на сто пък през тази година е просто да оцелеят.


Какви последици би имало за България при по-близки връзки с:

По-скоро положителниКолкото положителни, толкова и отрицателниПо-скоро отрицателниНе мога да преценя

Балканските страни	73,2%	12,2%	4,4%	10,2%
ЕС	69,1%	15,5%	7,5%	7,9%
Русия	63,9%	14,3%	8,3%	13,5%
САЩ	34,6%	28,4%	24,8%	12,2%

Кой от изброените проблеми е най-тежък в страната ни сега?

Корупцията сред държавните служители	64,1 %
Употребата на наркотици		47,2 %
Сивата икономика		44,3 %
Детската престъпност		37,1 %
Данъчните измами		28,8 %