Социалният министър Христина Христова е склонна да се въведе нов механизъм при определянето на минималната заплата. Това стана ясно след вчерашното заседание на тристранката, на което партньорите обсъждаха най-ниското възнаграждение да стане 150 лв. Кабинетът ще приеме решението още днес, за да увеличи парите със задна дата от 1 януари.
Новата формула излезе на дневен ред, след като на заседанието част от работодателите отхвърлиха увеличението. Против него бяха Стопанската камара, Търговско-промишлената палата и Съюзът на работодателите. Аргументите им са, че това увеличение е административен акт и не е икономически обосновано, разказа Христова.
Със задачата да изработи друг механизъм за определяне на минималната заплата ще бъде натоварена работна група, уточни Христова. Най-вероятно той ще бъде обвързан с линията на бедност, която миналата година бе определена на 102 лв. по изчисления на Световната банка. И сегашното увеличение с 25% донякъде е обвързано с този показател, каза Христова.
От КНСБ са склонни да се ползва прага на бедност, но в комбинация с други критерии. Съюзът за стопанска инициатива пък предложи в Кодекса на труда да има Национален колективен трудов договор и в него да се договарят минималните плащания, добавките за вреден труд и класовете.
И синдикатите не са доволни от скока на минималната заплата, но защото искат тя да стане 180 лв. Въпреки това те подкрепиха решението, защото се съобразявали с икономическата ситуация в страната. Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов обаче определи аргументите на работодателите като "псевдоикономически". До този момент против резкия скок на най-ниското възнаграждение е и МВФ.
МЕРКИ
200 млн. лв. ще бъдат разпределени за активни мерки на труда през 2005 г. Вчера социалните партньори одобриха Националния план за заетост. В него е заложено средногодишната безработица да бъде 12,5%, съобщи Христова. По последни данни за ноември тя беше 11,88 на сто, а през 2004 г. се движеше около 12%. Тази година обаче наетите по програмите на кабинета ще бъдат по-малко.
Предвижда се 20% спад на продължително безработните, които сега са повече от половината от хората без препитание у нас. Освен тях акцент в програмите за заетост са безработните младежи и жени, хората без работа над 50 г. и тези с увреждания. Безработните с ниско образование и обезкуражените също са сред целевите групи.












