|
"Преоткрих ги за себе си.
Те са толкова пълноценни, колкото сме и ние
Ние обаче не сме така емоционални като тях. Те живеят в един артистичен свят", казва Албена Георгиева в кратката кафе-пауза по време на обучението. Тя е един от тримата представители от политическия кабинет на вицепремиера Панайотов. 14 г. е работила в сферата на образованието, занимавала се е с програмата на ЕС "Сократ" и затова смята, че езикът на глухите трябва да намери място в просветната ни система.
В някои държави като Италия и Испания жестомимиката се учи като свободно избираем предмет в училищата, допълва Пантелей Христов-Пони. Това е артистичният псевдоним на мима, който не чува и участва като обучител в практическите занятия на министерските хора. Прокарва показалеца си хоризонтално по челото - това е жестът за съдба. Идвал от израза "написано ти е на челото". Албена Георгиева вече по-свободно разговаря с Пони, като си помага с жест и мимика, научени в курса.
Пантелей е пътувал по цял свят.
"Отначало мислех италианците, с които се срещах в кафетата и ресторантите в Рим и Венеция, за глухи, защото те говорят с жест и мимика и всичко им разбирам. После разбрах, че са чуващи", разказва артистът, като си помага и с лека артикулация. На италианците много им повлиял техният идол - актьорът Тото, чиито родители били глухи. Той включвал жестомимиката в общуването си с публиката. И така сънародниците му се запалили по този странен език.
В 10 щата на САЩ със закон
езикът на глухите е признат за чужд език
и може да се изучава наравно с френския и испанския например. Пони шашва курсистите с познанията си по италианска, френска и немска жестомимика. Жестовете подкрепя с артикулация на съответния език. Всяка национална жестомимика обаче е специфична, макар че имат много общи неща.
Всъщност увлекателният разказ на Пантелей Христов за съдбата му и за неговите перипетии, примесени с голяма доза хумор, са днешният урок. Курсистите едновременно научават няколко неща. От една страна, разбират как живеят глухите в България, за които статистиката няма точна цифра, но според социалните служби са около 16 хиляди.
"Ти получаваш ли помощи за отопление?", попита Мария Токова, старши експерт в Агенцията за социално подпомагане, като упражнение за научените жестове. Пони, който е един от най-комуникативните глухи, признава, че в тричленното му семейство нито един не чува, но няма представа какви права има и дали му се полагат помощи. "Ела при нас, ще ти обясним", казва му Мария. Тя е една от най-напредналите курсистки и е амбицирана до 10 март да усвои жеста и мимиката така, че да бъде полезна на много глухи хора, които се нуждаят от помощта й в агенцията.
70% от глухите не могат да осъществят никаква комуникация в което и да е министерство в момента. Когато някой влезе и попита нещо, човекът на входа или в приемната се притеснява, че не ни разбира, и изпада в неловка ситуация, обяснява Пони. Нещо страшно е в такъв момент някой да си подаде ухото към глухия, опитвайки се да разбере оскъдната му артикулация. "Моля ви, не го правете, гледайте глухия право в очите!", моли артистът. Признава, че ако срещу него излезе служител, който може да го разбере и да му отвърне с жестомимика, сякаш слънчице грейва за него.
По време на урока
курсистите научиха и
редица нови жестове
-като имената на държавите, цветовете, софийските квартали. Дори вече знаят какъв е жестът за Слави Трифонов - с двете ръце докосваш ушите си, а после погалваш кръгово темето си. Жестът за Франция идва от френския петел. Жестът "Обичам те!" - със свити пръсти на дясната ръка и разперени показалец и малък пръст и дланта, обърната навътре - е чужда заемка, обяснява Славина Лозанова, преподавател от СУ, специалност специална педагогика.
Историята и обяснението на всеки от жестовете е най-увлекателното нещо за курсистите. Българската жестомимика за глухи още не е изучена и затова не е призната официално за език, обясняват Лозанова и колежката й Таня Димитрова. Въпреки това този език имал своя граматика и свои правила. Според преподавателките имало голяма разлика как говори един по-възрастен нечуващ и един младеж. Младите имат жестове за Интернет, за чат - все неща, които по-възрастните не разбират.
Курсистите от изпълнителната власт са разделени в 4 групи. Целта е след завършване на курса и получаване на сертификата да владеят богат набор от жестове - около 800.
"За няколко дни научихме толкова много жестове. Би трябвало всички от държавната администрация, най-вече от общините,
да могат да контактуват с хората с увреден слух,
това не е трудно", казва Илчо Танков от отдел "Административно-военно обслужване на гражданите" в МО. Макар че във военното ведомство рядко се сблъскват с нечуващи, Танков е убеден, че и един да дойде, той трябва да бъде разбран и обслужен. Майор Надка Николова от криминална полиция в СДВР, група "Детска престъпност", казва, че се научава бавно да ги разбира като емоция и начин на живот. "Те имат собствен свят, който всъщност е много по-красив. Това, че не чуват, не ги прави по-малко пълноценни, те са по-добронамерени и отворени за общуване", обяснява майор Николова. Тя е убедена, че познанията й по жестомимика ще й бъдат полезни, за да се помогне на глухи, които са жертви на престъпление.
След края на проекта планираме нов, в който да обхванем ключовите министерства, с които се сблъскват глухите, обясни Татяна Тодорова, шеф на фондация "Подкрепа на хората с увреден слух". Целта на новия проект е да обучи по 30-40 души от здравното, социалното, правосъдното и вътрешното ведомство. От всяка столична дирекция искаме да има поне по един човек, казва Тодорова. Отделно ще стартира проект за обучение на общински служители - първо в София, а след това и за всички администрации в страната. Финансирането на първия пилотен проект е 10 хиляди лева.
Обучението на държавната администрация е първата стъпка при прилагане на европейските практики за общуване с глухите. Ако един глух обаче трябва да си търси правата в съда по някакъв въпрос, за него проблемът става огромен. Според сега действащите разпоредби всеки от тях има право на 10 часа годишно платен жестомимичен превод. За целта НОИ отпуска между 5 и 8 лева на час за такъв преводач. Друг е въпросът, че много трудно се намират жестомимични преводачи - просто защото такава професия няма.
|
