:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,257,846
Активни 270
Страници 9,082
За един ден 1,302,066
Реконтра

NBB

Вижте, много се говори за хода на приватизацията и нейните велики успехи! По-велики и от тези на великия поход. Почти нищо не остана несгазено от нея. След великия поход разцъфтяха всички цветя, а след този на приватизацията у нас разцъфнаха налъмите. Налъмът е на изчезване по света, защото холандските майстори на лалета не успяха да го селектират.

Той расте само у нас - NBB, налъмум бактериум булгарикум. Нашата икономика се крепи на налъмената приватизация. Какво е особеното на нашата почва? Тя е изключително налъмодайна. Например да вземем приватизацията на най-големия завод за производство на курабийки в света - варненската курабостроителница. Знаем, че в Ситито живеят кръстените в правата вяра на Адам Смит. А Одесос е стар гръцки град и с това дело се зае известният от хрониките на историята властелин на Кръстените от лондонската задруга - Николай Василевс. Какво направи той?

Пусна на вода повечето курабийки, които от години залежаваха по кейовете и събираха албатросите. Каквото не можа, раздаде на съгражданите си, като на всекиго връчи приватизационен бон. Народът се втурна да граби курабийки, което бе отчетено като стопански феномен. Не стигна хартията за бонове - наложи се да внасят, но отиде за бюлетини на всякакви политически мандарини. Непобедимата ни курабийкова армада разнесе славата на България като бисквитена република. Светът бе изумен. Превзехме на абордаж всички плавателни съдове. На противника оставихме само подводниците, които не отлепяха от дъното, защото екипажите им бяха измрели от страх да не се задавят. Завладяхме света. Докато славата ни не прокисна от солената вода. Колко бързо умира една империя на добрите намерения. Сега рибите се хранят с останките от нея. Sic transit gloria mundi.

С това умря приватизацията у нас и се роди сриватизацията. Сега сриватизираха българската телекомпания. Но заради лудата крава никой не щеше да купи и едно теле. Причината е външна. На долара му спадна и еврото му се качи. Нарасна клиентелизмът. Клиентелата се редеше на опашка, свършваща чак на "Църна маца" по протежение на б. бул. "Ленин". Господата бяха достолепни - досущ еднакви с мантата си и пълни с крадени части куфарчета "Самсонайт". Докато чакаше, клиентелата си закачваше мантата на мантинелата. Беше такъв народ, че дрехите на клиентелата изкривиха мантинелата. Ако погледнете - няма прав участък по нея, което помрачава образа й на фалически символ. Но мине се не мине, и някой се качи върху нея. А някога там имаше алея с рози, която служеше за осова линия, а Евгени Минчев караше на голо само по нея. Изкусни градинари ги подрязваха на местата за изпреварване. "Кремиковци" бе купен за един пробит долар, а той не струваше и колкото дупката му. Мастит родолюбец, който обичаше единствено родата си, го вдигна на крака и отне дейността на погребалните бюра. Превърна го в крематориум - влезеш за първа смяна и се изпариш още в 10 сутринта, щото всеки гледа да кръшне от работа. Оцелелите си тръгваха като вагонетки, пълни с антрацит. Но българите са с як корен - в Богров още си отварят прозорците, за да се проветряват - това за тях е глътка свеж въздух след прекарана миризлива нощ сред собствените им изпарения. Там въздъхват особено - гръмовно и отварят кратер в земята, поради което сеизмолозите често допускат грешки. Понякога има нещо положително, за което си струва народният капитализъм.
4
675
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
07 Февруари 2004 08:35
07 Февруари 2004 13:36
07 Февруари 2004 15:43


О, и аз се посмях. Имаше няколко удивителни находки, в началото, а особено в края. Бисерите на неподражаемия Шант. Но после си помислих, а на какво всъщност се смея? Че то си е тъжно. Попитах се даже дали Шанта се е веселил, докато го е писал. Сигурно не.



И за пореден път се удивих от възможностите на автора да побере на 40 реда тези тъжно- смешни 14 години. Повече тъжни, отколкото смешни. В неговия си характерен стил-преминаване в едно изречение от миналото към бъдещето и пак в настоящето - омесени в рошаво кълбо гротескови образи на приватизатори и приватизирани, господа с куфарчета и изпарили се още в сутрешната си смяна кремиковски работници, паркетни лъвове, подкарващи трамваите си по алеята с рози на бул"Ленин", след като са се с "проветрили" в Богров за учудване на сеизмолозите...да, наистина целят български синдром, цъфнал, та вързал в цялата му абсурдност.



Браво, Майсторе!
Жив и здрав и Бог да те пази, ти, който дори и от този тъжен сюжет успя да направиш усмивка.




Редактирано от - Сибила на 07/2/2004 г/ 16:02:28

08 Февруари 2004 07:49

Генерално:
Много е гадно когато си стъпил много високо (да приемем ниво - 100 мерни единици). Всяко спадане да речем до ниво 98, 94 или дори 82 се отмерва по-критично от тълпата, отколкото "бляскъвия напредък" на Гунчо или Бончо (примерно от ниво 14 на ниво 22 или от ниво 43 на 55 ).
Гадничко, а?
Директно за творбата:
Да, този път "колоратурните мелизми" са поозъптени, но забележете: жертвани в името на повествованието. За да може произведението да има, така да се каже," по-кинематографичен облик, привичния фойерверк от неологизми, тъпизми, окултизми, паразитизми, хванимезакуризми и незнамсиквоощеизми са кротко сведени до необходимия ( за стилово разпознаване) минимум.
Успешно! Стегнато. Професионално.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД