"Работя в една държавна администрация. Моя колежка от отдела отсъства поради болест. Оказва се, че първоначалният грип е прераснал в двустранна бронхопневмония. Вероятно няма да бъде на работа поне 2 месеца. Директорът заяви, че аз ще замествам отсъстващата, и разпореди да започна да изпълнявам и нейните задължения. Моля да разясните как става това и какво възнаграждение ще получавам за работата на заместваната?"

Пита Мария И. от София



В Закона за държавния служител (ЗДСл) са уредени две хипотези, при които има заместване. И в двата случая е налице



отсъствие на титуляр на дадена длъжност



Затова работата му трябва да се осъществява от друго лице. Предназначението и на двете хипотези е да бъде уредено изпълнението на служебните задължения на отсъстващия държавен служител и така да бъде облекчена и гарантирана нормалната работа на администрацията при отсъствието.

Но между двете хипотези има и разлики.

При едната (чл. 15 ЗДСл) заместването се налага, когато отсъствието е



за повече от 3 месеца



Докато при другата (чл. 84 ЗДСл) отсъствието би трябвало да е до три месеца. В случая, доколкото се разбира от въпроса, отсъствието ще продължи около два месеца. Това предполага, че заместването следва да се уреди по чл. 84 ЗДСл.

Поначало при отсъствие на даден служител законът (чл. 84, ал. 1) възлага заместването му на непосредствения ръководител. То настъпва автоматично при отсъствие на държавен служител. В този смисъл заместник по силата на закона



е непосредственият ръководител



Друг заместник ще бъде потърсен и натоварен с изпълнението на задълженията на отсъстващия само ако и доколкото непосредственият ръководител прецени за нужно. Ако той прецени, че продължителността на отсъствието, обема на работата и т. н. налагат заместване от друг държавен служител, той ще отправи искане до органа по назначаване за заместване. Едва след направеното искане органът по назначаването ще издаде заповед за заместване, ако прецени искането за основателно. Законът му предоставя субективното право по искане на непосредствения ръководител да определи един държавен служител за заместник на друг. Съгласието на заместника е без значение, т.е. то не се търси предварително от непосредствения ръководител или от органа по назначаването.

Макар и да не е уредено в закона, би следвало искането на непосредствения ръководител да е писмено. Например чрез докладна записка или заявление/искане за назначаване на заместник. По същество то се формулира свободно, като в него очевидно следва да бъдат изложени аргументи за необходимостта от заместник, предложението за конкретно лице, аргументи, свързани с неговото определяне, периода, за който се очертава да се реализира, и други, свързани със заместването - например организация на работното време с оглед изпълнението и на персоналните задължения на заместника и т. н. Законът изисква



заместникът да е от състава на съответната администрация



Ето защо няма пречка той да заема длъжност в друго звено от администрацията, а не в това, където работи отсъстващият. Няма и определени конкретни срокове, в които да се осъществи процедурата по искането и издаването на съответната заповед. Дали и кога ще бъде направено отключващото действие - искането от непосредствения ръководител, зависи от него. Заповедта ще се издаде след получаване на искането в разумен срок за изясняване на ситуацията от органа по назначаването. Изпълнението на задълженията на отсъстващия ще започне в рамките на определения в заповедта момент, за съответния срок и



след получаване на екземпляр от заповедта



Законът не урежда изрично начина на осъществяване на заместването, т.е. дали заместникът изпълнява само задълженията на отсъстващия или едновременно с неговите и своите длъжностни задължения. Това трябва да се уреди в заповедта на органа по назначаването в съзвучие със становището на непосредствения ръководител, отразено в искането му.

Що се отнася до заплащането, ако отсъствието е над 30 работни дни, но не повече от три месеца, със заповедта за заместване трябва



да се определи допълнителна заплата



в размер 50 на сто от основната заплата на замествания служител. Това изисква законът. За съжаление той не урежда хипотезата на заместване за срок, по-малък от 30 дни, например 28 дни. Това очевидно създава проблеми предвид на принципа, че всеки труд е възмезден.