В предишни броеве ви запознахме най-общо с основните моменти в новия Закон за защита срещу дискриминацията, който влезе в сила от 1 януари. Сега ще разясним кои са органите на защита и какви са процедурите за защита, предвидени в закона.

Със закона е създадена



комисия за защита от дискриминация



Тя е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. На нея са възложени контролът, прилагането и спазването на ЗЗд и на други закони (включително КТ), уреждащи равенство в третирането. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

Тя има 9-членен състав, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира петима, включително председателя и заместник-председателя. Президентът назначава четирима от членовете й. Мандатът им е 5 години. В срок до 31 март 2004 г. Народното събрание трябва да избере, а президентът да назначи съответните членове. Комисията приема правилник за устройството и дейността си. Към нея се формира администрация, която подпомага дейността й.



Какви са нейните функция?



Комисията:

1. Установява нарушения на този или други закони (вкл. КТ), уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице;

2. Постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;

3. Налага санкции и прилага мерки за административна принуда;

4. Дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони (вкл. КТ), уреждащи равенство в третирането;

5. Обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането;

6. Прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

7. Поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания;

8. Дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;

9. Предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация;

10. Провежда независими проучвания относно дискриминацията;

11. Публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;

12. Осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройството и дейността й.

Важно е да се отбележи, че наред с Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" с новия закон се създава още един специализиран държавен орган, който има контролни функции по спазването на антидискриминационните разпоредби относно упражняването на трудови права, основно уредени в КТ.



Кой праща жалби?



Производство пред комисията се образува по:

1. Жалба на засегнатите лица;

2. Инициатива на комисията;

3. Сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи. Такива биха могли да бъдат и синдикални организации.

Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено и трябва да съдържат:

1. Името или наименованието на подателя;

2. Адреса или седалището и адреса на управление на подателя;

3. Изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;

4. Изложение на исканията към комисията;

5. дДти и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.



Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат



от комисията, т.е. по тях не се образува производство. Не се образува производство и когато са изтекли три години от извършване на нарушението или се установи, че по същия спор има заведено дело пред съд. Ако пък по-късно се установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, вече образуваното производство се прекратява.

Производството по образуваните преписки се осъществява от определени от председателя заседателни състави, излъчени от членовете на комисията.

Работата на съставите, т.е.на комисията, е гарантирана от закона. Той задължава всички лица, държавни и местни органи да й оказват съдействие в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.

Комисията има право да изисква документи и друга информация, свързана с проучването; да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването; да разпитва свидетели. При отказ да се предостави информация, поискана от комисията, или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на комисията виновните лица носят административна отговорност.

На глоба от 500 до 2000 лв. подлежи онзи, който не предостави в срок поискани от комисията доказателства или информация или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка. Ако нарушението е повторно, глобата е в двоен размер на първоначално наложената. Ако съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира. Уредена е и процедура на принудително събиране на доказателствата. Проучването на отделния случай



трябва да се извършва в срок до 30 дни



Срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни, ако има фактическа и правна сложност.

След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали, докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание. Страните се поканват да се помирят и при тяхно съгласие се насрочва заседание за помирително производство. Ако бъде постигнато споразумение между страните, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката. Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като комисията упражнява контрол неговото изпълнение.

При положение че до споразумение не се достигне и ако обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище. След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение. Решението е писмено и се произнася



не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието



С него се:

1. Установява извършеното нарушение;

2. Установяват нарушителя и засегнатото лице;

3. Определят видът и размерът на санкцията (от 250 до 2000 лв.);

4. Прилагат принудителни административни мерки;

5. Установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.

Решенията се обжалват пред Върховния административен съд.