Снимки: авторката

Петдесет и тригодишният монтански препаратор Иван Гьорев е ловец от 1974 година. Той е също така бивш състезател по ловна стрелба и съдия-инструктор, председател на киноложка секция и голям любител на природата. С прякора Нушката си върви от малък, така го наричали близките му - от умалителното на Иван. Завършил е техникума по електротехника в Монтана. После - школа по китара. До 1989 г. работи като професионален музикант - свири във всички оркестри в града, във Франция, Белгия, Германия, Холандия. В началото изпълнява естрадна музика, после прави музикален съпровод на детския състав за народни песни и танци, с който участва в международни фестивали и турнета. Свири на контрабас и на цигулка до 1990 г., когато закриват пионерския дом и самодейните състави към него. Малко работи по другата си професия - вътрешно боядисване. Сега е в охраната на завод "Фитинги".

----------------------

Към хобито на своя живот - препарирането, Гьорев се насочил 23-годишен, когато излязъл на разходка в гората с първата си немска овчарка. На пътя видял красив гащат мишелов. Толкова му харесал, че решил по някакъв начин да го запази. Веднага потърсил литература, попитал тук-там и така започнал. През 1985 г. изкарал курс в София с преподаватели от Хумболтовия университет, който му издава диплома за препаратор. За 30 години той е "обезсмъртил" над 900 диви животни и птици.

Заварих Нушката с два вълка, които чакаха да бъдат препарирани. И двата са убити от дружината на с. Главановци, община Монтана по време на един ловен излет. Те са по около 35 кг. На единия трябваше да препарира само главата, а кожата да приготви за постилане пред камина, а другия да препарира целия - с кожата и главата. Така са пожелали ловците, отстреляли хищниците. Наред с друг дивеч, който обработва, вълците ще му отнемат към два месеца.

Голяма част от животните, събрани в експозицията в съседство на един от рибарските магазини в Монтана, са отстреляни от Нушката. Рядко пропуска да не препарира някой свой хубав трофей.



"Ловджийството не е за всеки, то иде отвътре



Не е достатъчно да вземеш пушката и да гърмиш, трябва голямо умение. Защото ловците не са унищожители на природата, те са нейни любители. Трябва да си добър стрелец, с точен мерник, иначе само ще раниш животното и то ще се мъчи, а и от кожата му нищо няма да излезе. Ловджийството прави човека личност. Изгражда воля - слабоволев човек не може да бъде добър ловец, изгражда търпение - да чака на пусия, калява характера. Аз самият съм се учил най-вече от живота, от неговите капани, от доброто и лошото. Никога не съм се огъвал и не съм се отчайвал, дори когато съм губел", казва за себе си Нушката.

Според него препараторът не е ли добър ловец, не се ли движи в природата, не наблюдава ли, не копира ли, не попива ли как лети птичката, как каца, как се движи животното, не може да го направи да изглежда като истинско, като живо. Трябва да познава анатомията в детайли, навиците на дивеча, движенията. От книга това не се учи. Може да знае теорията, техниката, но това не стига. Освен това експонатът трябва да се поддържа - да се чисти от прах и да се пази от насекоми, най-вече молци. Нушката твърди, че



неговите експонати са в този вид от 25 години



и не са мръднали, защото ги поддържа редовно с различни препарати.

"Процедурата на препариране е дълга. В началото се почиства цялата кожа от кал и кръв, изваждат се вътрешностите. За одирането е нужно голямо умение, за да не се нарани кожата. После тя се изпира и се оставя за 48 часа в разтвори и химикали, за да се фиксира. Разтворът може да се приготви от 60 г солна киселина на литър вода. После я слагам в т.нар. пикел - състав от киселина, сол и калцинирана сода. Изваждам я и още веднъж се обезмазнява в калцинирана сода. Пере се в бензин, за да стане пухкав косъмът, да паднат и останалите мазнини. В това време си приготвям моделите. Те са в зависимост от техниката, с която препараторът работи.

Целият труп на животното се изхвърля, но преди това му снемам "портрета" - размери, извивки. Влагам и малко фантазия, но без да се отклонявам от естествения вид. Може да се наложи пет пъти да се сложи кожата върху модела. Правя го с гипсова отливка по трупа. От нея изваждам кух модел, който пълня с различни неща - талаш, сега е модерно със силикони, но те оскъпяват. После идва творческото изпълнение - извивката, силуета на животното или птицата. Ако е птица - много е важно как ще се подредят перата. Всичко е важно - шията, краката, най-вече главата - трябва да гледа като жива, да създава илюзия за живот."

Като доказателство Иван Гьорев представя част от експозицията си от космат и пернат дивеч.

"Зеленоглавата дива патица - лопатари, те са семейство, така съм ги препарирал в любовна поза, брачен период, той я ухажва. Женската е с по-бедна украска, защото, като започне да създава поколения, трябва да се скрие, да се слее с природата, а мъжкарят е красив, за да привлича женските.



Колхидският фазан е на изчезване



- единият е без бял пръстен на шията, другият е пръстенчат, по-едър, по-красив, по-пищен на цветове. Убит е в Белоградчик. Тази катерица е на 15 години. Вдясно от нея е свирец, от рода на патицата. Тя е прелетна, убита е през зимата, не мъти никога тук, през ноември отлита на юг. Докато зеленоглавките се застояват и дори зимуват тук. Нашият район е в Предбалкана, където птиците спират за последно, зареждат "акумулаторите" си, хапват, пийват и прелитат през Балкана, на юг.

Тази кожа е на видра, т.нар. лутър - най-скъпата и най-търсената кожа в Европа. Използва се за яки, шапки, палта, но е защитена от закона отдавна. Намерихме я в Огоста с един приятел ранена, вероятно някой я е отстрелял и не е могъл да я открие. За съжаление много от ловците вече стрелят безогледно, не се съобразяват нито със забрани, нито със съвест.

Това пък е мъжки язовец - живее под земята, излиза само нощем, спи през зимата, храни се с всичко. И той е обект на лов. Тези глиги са доста добри, 23 см дължина, имам за тях сребърен медал от изложение.



Дивото прасе тежеше 245 кг



Убих го в района на с. Белимел.

Черепът от дива котка също е за сребърен медал, но не съм го давал на изложение. Рогата са от сръндаци. Отляво е от старо животно, боледувало е, вижте между двата рога каква голяма разлика има, защото са чупени, деградирали. Докато другият е с хубави разклонения, симетрични, с перли."

Това е светът на Иван Гьорев - ловецът, който обича природата, дивеча и затова го запазва жив за вечни времена.