Възможен ли е футболът в България?
Може ли да се играе футбол в България? Може ли в обстановката, която редовно се създава на стадиони като този в кв. “Лазур”, настроенията, които се развихрят след мачове като “Нафтекс” – ЦСКА, параноята, която личи във всяко изказване, след всеки неподарен мач в коментарите на миналия и през Подуяне Херо, да се очаква да имаме футбол, да се надяваме, че нещастните зрители на всеки по-завързан двубой са в състояние да изживеят друго, извън желанието да псуват съдията и противника до девето коляно и да се чудят върху какво и как да излеят гнева си?
Няма съдия, който може да изкара двубой с по-голям заряд без да сбърка поне веднъж.
Съдийските грешки дотолкова са се превърнали в част от играта, че във века на технологиите никой не се опитва да освобождава ограничеността на човешките сетива от задължението да тълкуват ситуациите и да определят отсъжданията. Те са част от правилата, те са конституирани в играта, имало ги е и ще ги има, благодарение и на тях футболът е в състояние да предизвиква толкова много и толкова специфични емоции.
Зрителите, стоически изтърпели около два часа в мразовитата привечер в Бургас, без всякакво съмнение накрая са били бесни, Херо е бил бесен и всички от “Нафтекс” беснееха. Лайтмотивът на техните коментари, за пореден път формулиран от невъздържания им треньор, е следният: “Нямам претенции към тима на ЦСКА, а към поръчковото съдийство в срещата.”
Какво обаче показаха повторенията на спорните ситуации, които се завъртяха по телевизионните канали? Ясно се видя, че при головете на Христо Янев и Велизар Димитров положенията дори не са тънки. Засадите се покриват с по няколко метра от футболисти на домакините. При фала, след който падна първият гол, реализиран от Бадема, Ники Кръстев спира с ръка изпреварващия го Велизар Димитров, а при претенциите за дузпа имаше толкова артистизъм и симулативност, че е добре да имаме повече доверие на Бекяров. Срещу това остава отмененият гол на Тодор Янчев и фалът при второто попадение за домакините, според съдията извършен от Гай.
Какво се оказва на практика? Оказва се, че грешка щеше да бъде не признаването на головете, а тяхното непризнаване. Всичко онова, което е смисълът и солта на футболната игра, драмата, превратностите, майсторските изпълнения и грешките на футболистите, които в тази среща доведоха до цели шест гола. И вместо премръзналите бургаски зрители да си тръгнат щастливи от поведението на своите играчи, от това, че двубоят бе пълен с неимоверен заряд, че бе изпълнен със събития, борба и красиви изпълнения, че три пъти те изоставаха в резултата, но три пъти намираха сили да изравнят, те си тръгнаха с усещането, че са били изиграни, че са били ограбени. Че съдийството е било поръчково. И благодарение на подобни нагласи футболът престава да бъде зрелище, което е в състояние да предизвиква изцяло положителни емоции, независимо от случващото се, превръща се в тегоба, в болка, в предизвикателство, вадещо от глъбините на душата агресията.
Сблъскващи се с подобни настроения и родните съдии най-много се стараят да не им се случи това, което се случи на Врайков и на неговия помощник също в Бургас, на същия стадион, в мача срещу Славия. Двубой, след който отново имаше неимоверни претенции и отсъстващи сериозни основания. Подложен на този натиск и Бекяров не пожела да даде възможност на преден план да излезе футболът, да се създадат подходящи условия за разгръщането на майсторството и творчеството, естетиката на играта. Бургаските футболисти още в началото на срещата започнаха да спират с груби нарушения в средата на терена “червените” футболисти, тези действия не бяха посрещнати с адекватни санкции, играта се затлачи в многобройни накъсвания и в твърди единоборства. На този фон българският Колина се стремеше да не направи фатални грешки и да остави отборите да се надборват, да определят сами, а не благодарение на него, кой за какво е достоен. След последния съдийски сигнал играчите си подадоха ръка, но настроенията извън терена, в техническия щаб на бургазлии, за пореден път успяха да създадат атмосфера, от която футболът не печели. Която дава възможност на състезателите да оправдават грешките си с нещо, което го няма, а хората от трибуните да не успяват да разбират играта, нейните особености и нейния смисъл.
И тук веднага възниква въпросът, кое е всичко това, което прави събитието, наречено футбол, нещо коренно различно от практикуваното уж по същите правила в една Англия, но нямащо нищо общо със случващото се у нас? Отговорът не е труден. Той се съдържа в обстоятелството, че от няколко години футболният отбор на ПФК “Лефски 1914” не е изпадал в положение, в което редовно поставя играещите, опитващите се да играят срещу него. Това създава неимоверна подозрителност и предположения, понякога справедливи, че и други отбори се опитват да печелят по същия начин. Второто е, че спортните журналисти са призвани във всеки конкретен случай да огласяват точните факти и обективната истина. И когато това не се случва, и зрителите, покрай множеството коментари и реакции на футболни хора с темперамента на Херо, са склонни да се плъзгат по предубежденията и по повърхностните, самоунищожителни емоции. Включително и в Бургас, в бургаските вечери на квартала “Лазур
Търси Цецке, търси....защото те като почнат да си търсят и ти оставаш с пръстче в устата и без парички в джобчето 
