Делегатите дойдоха в института по акробатура и громителство и заеха местата си. Които не успяха, седнаха в разтворените скутове на другите. Единствената опорна точка под тях ги принуждаваше да жонглират с вещината на посетители в "Спартакус". Рядкост беше сам човек на стола. Някои дори се опитваха да сядат и по трима, поради което залата доби вид на манеж, препълнен с кандидат-акробати, дошли на основен курс по цирково майсторство. Когато маестрото влезе, залата изригна в нестихващи овулации, предвещаващи успешното зачеване на партийния младенец - синьо глиганче със сърдити глиги - лакомник, риещ за трюфели от гаража на Хубавата Одежда. Сливан Постов, проклет вегетарианец, в навечерието на великите пости бе решил да отсее плявата от зърното, за да може да продължи здравословния си начин на живот. Дъвчеше с ярост сини сливи за смет и с настървение плюеше костилките към първите редове, окупирани от представители на медиите, с които упорито отказваше да разговаря. Като довърши сливите, посегна на китка сини теменужки, помилва ги нежно и им каза нещо тайно. Те му отвърнаха с любов и напълниха синусите му с цветен прашец. Гневно закиха и ги схрупка в яда си. Настроенията му се редуваха с ритъма на тиктакащ в джоба му огромен будилник, с който не се разделяше от времето на своето девство. Застана на катедрата и начена жарка реч:

- Аз ще оставя своето сърце тук, в тази зала! - издума през сълзи, изтръгна сърцето си и го постави до чашата с вода, която се заклати и едва не се разля от превъзбудения му пулс. Залата замря в очакване с ерозирали от жажда устни.

Сълзите му се стичаха по вратовръзката и тупваха върху паркета, който взе да подпухва, да се измъква дъска по дъска от фригидния си унес и наостри ръбове в слух. "Ту-дуп, ту-дуп, ту-дуп, ту-дуп" - отекваше Постовото сърце ведно с биенето на секундарника в панталоните на оратора. Влакът на историята препускаше пред изумените очи на присъстващите по посока на часовниковата стрелка.

- Аз няма да търгувам с тялото на БДЖ! - обеща патетично и закима с глава. - Аз няма да търгувам с тялото Му, защото открих вас! - повтори той и с жест подкани насъбралите се да се събуят, за да изтъргува боксерките им.

Зад него беше трибуната със старите нови членове на колитбюро. Повечето от тях до късна възраст още страдаха от детските си колики и затова се мръщеха на всяко видение, доближило до стола им, в което припознаваха коварен враг. Сластната разкрояваше с металически глас парче ламарина за новия си памперс - с него възнамеряваше да запази още дълго време своето целомъдрие, докато и този не ръждяса. До нея Митю Жабаджиев беше събрал вода в преливника си от течащия над него покрив и бдеше да не я разлее в гръб на Кондуктора. Сини вълнички се носеха по течението на разговора, който водеше със Сластната. Усмихна й се и намокри полата й. Редом с тях седеше Плявор Грачков - мастит идололог, отвърнал се от Господа и посветил се изцяло Нему. Постову. Подли агенти го дебнеха зад всеки ъгъл да му краднат очилата. Той ги беше изловил, съзирайки в сумрака подало се крайче бял чорап, ръб на бомбе или острие на чадър. Завтече се към трибуната и оплете връзките. Громеше плявата и все не намираше зърното. Най-накрая случи с една костилка от синя слива и гракна - "Ето го зърното", приши я върху жартиерите на Буба Любезич, свали един корниз, закачи ги на него и пламенно, като хунвейбин, развя новата кауза.

Шимпантизантите вече бяха вързали боксерките си на челата и скандираха името Му. Иззад завоя прииждаше разкаян, най-после осъзнал се народ.