|
Вече дванадесета година това мероприятие, организирано от Канадско-българската асоциaция (Canadian Bulgarian Association Inc.) и семейство Каневи, привлича не само живеещите в района българи, но и много гости, и то не само от други провинции на Канада, но и от Родината. Тази година почетни гости на тържеството бяха: Албина Гуарниери - зам.-министър на националната отбрана и държавен министър; д-р Мари Бунтроджани - министър на гражданството и имиграцията; Бранимир Заимов - посланик на България; Чавдар Николов - генерален консул на България; кметът на Брамптън Сюзан Фенъл; кметът на гр. Мисисага Хейзъл МакКалиън.
Както си му е редът, коктейлът започна в 6 подир обед, а самият банкет - някъде към седем-седем и нещо. Имаше тридесетина маси с по 8-9 човека, така че, грубо погледнато, сигурно се бяхме събрали едно най-малко 250-270 човека! Имаше и млади, имаше и стари, имаше и малки дечица, за които беше отделена специална зала с телевизори и на които беше сервирана пица.
По стар канадски обичай официалните гости бяха въведени в залата под звуците на гайда, надувана не кой знае колко сполучливо от младеж в смешна униформа с килт и гамашоподобни обущета. Ама пък - традиция сега - к'во да правиш.
След това, разбира се - на крак, изслушахме двата химна и дежурното песнопеене на локалните попове (които учудващо бяха почти през цялото време на четиригласното пеене в тон). През това време сервитьорите поднесоха и салатката, която се мъдреше в менюто под престижното име: Зеленини от "Лъвската глава"!... Ако прочетете описанието, направо слюнки ще ви потекат от устата. Ето го и него, ако не ми вярвате: воден кресон, тревисо, градинска жлъчка и сладки бебе-марулки сервирани с нарязани гъбки и мандаринки и полети с медено-горчичен винегрет). В действителност - куп бурени, полети с нещо жълто и малко оцетец - и туй то, ама виж само как звучи, а?
---------------------------------------
***
Докато поднасяха самата вечеря, официалните гости произнасяха своите слова. По всяка вероятност са говорили много умни, важни и трогателни неща, ама кой нормален човек в края на краищата ходи на банкети, за да слуша речи?! Иначе бъбрите си там на масата със сътрапезниците и само като попрестане там онова: дуд, дуд, дуд, дуд по микрофона - изръкопляскваш, както си му е ред, и така: давай следващия! Между другото докараха и бяло и червено винце, та си дойдохме и на думата. Вечерята беше доста вкусна, въпреки че отново анонсиранията бяха "с доста финтифлюшки" (Наденичка балкански тип, печена на грил и поставена върху канапе от киселко зеле. Печено свинско филе, сервирано с файв пеперкорн сос и акомпанирано с млади картофки на фурна, посипани с подправки... и пр.) Кебапчета нямаше!!!
През време на вечерята слушахме класически пиеси в изпълнение на млад концертен пианист, а след това и от възрастен цигулар, чийто репертоар беше със свежестта на интериора на "Москвич 437". Разбира се, пиесите, които той свиреше, бяха онези виртуозни капричия, с които кръчмарските цигулари шашкат публиката: "Чучулигата" на Динку, "Чардаш" на Монти и изобщо... Тия, които знаят за какво точно става дума - на тях вече картинката им е ясна, тия, които не знаят - така или иначе - картинката няма да ви се изясни. Което си е истина - стара се човекът и само на няколко пъти излиза от тоналност, ама пък - ха отиди да свириш ти де, да видиш какво е свирене пред толкова хора. Докато този поклонник на Паганини сипеше щраусовите си водопади, аз успях да си взема и довиждане с господин Заимов, който поради изтичането на мандата ще се завърне след две седмици в Родината. Да се надяваме, че и следващият ще е някой симпатяга.
Докато сервираха кафето и щруделоподобния десерт със сладолед, гледам, официалната част свършила и нашият си тук диджей Емо отпочнал не чак дотам официалната, през която обилната храна, която беше погълната, трябваше да се понамести из разните му там стомаси, дванадесетопръстници и черва. В една амалгама от родни хора и ръченици, патриотоповдигателна чалга, диско и рок от началото на 80-те огласиха залата. Скачат, значи, нашите като на балканиада! Иху-аху... после малко: Уан уей тикет, уан уей тикет... па блусове ли не щеш, па "бързи" ли не щеш... абе както се казва, без песен не може войникът! Виж, добре, че стана дума за войници - че щях да забравя и скъпите гости от Родината - куп сравнително високочинови офицерчета, изпратени в Канада по някакви си там програми от сорта на "Братя по оръжие". За разлика от предишните пратки тези ми изглеждаха малко по-шлифовани, а пък да не говорим, че съпругите им бяха съвсем съвременни и дори може да се каже, симпатични девойки!
Явно и нашите военни еволюират:
ако ви кажа само преди година-две момчетата, които пращаха, имаха малко по-аграрен вид, а пък за жените им да не разправям... Повечето изглеждаха като току-що извадени от абитуриентски бал през 1973 година. Кокове тип "Валя Терешкова". Грим, достатъчен за двама японски артисти... Та тия жени най-вече притежаваха онзи пламен поглед, известен на народонаселението като "поглед на жената на военния"!
Най-накрая дойде ред и на томболата. Аз купих там пет билетчета за двадесетарка и дори изслушах кратка лекция от господин Канеф относно вредата от тютюнопушенето и наднорменото тегло!! Толкова ме разстрои човекът с разкриването на мрачните переспективи, които тези бичове на съвременния живот очертават за мен, че излезнах навън да запаля цигарка за успокоение... после палнах още 3-4... ами к'во да правиш, обичам си го това пушене, не по-малко от другите пороци, които си обичам, та каквото ми е писано - туй ще е!
Айде да се върна на банкета.
Танцува, значи, там нашенецът, че чак ушите му пукат. Дай му да танцува - и хич не питай повече за него. Гънат се там ония телеса, потят се и на всичкото отгоре - искат още... е, даде им се и още, разбира се.
За финал беше оставено тегленето на томболата, в която аз спечелих и тройка бутилки в кошничка. А кажете сега - няма ли провидение? Не само че има, но си и знае то кому да се паднат цветята, на кого членството в голфови организации, на кого билети за хокей и на кого кошничка с бутилки вино.
След това - ами след това се разотидохме с усмивки на душичките и ей ме на сега съм седнал да ви описвам какво беше в 4:30 сабахлем (та да може да хване утрешния** брой).
______
* Масописът (току-що образуван неологизъм, напук на Емо Кошлуков от "чистотата") е нещо като пътепис, ама описващ не пътешествия из джунгли и други такива екзотични места, ами далеч по-тихи мероприятия, проведени около най-обикновени трапезни маси - б. а.
** Днешния - б. р.
Авторът дружески се ръкостиска с г-н Игнат (Иги) Канеф - най-прочутия местен българин и патриот.
Я какъв е тежкар Грациан с посланик Бранимир Заимов пред камината! :))
Господин Канев с дамата си. Очарователни!...
Г-н и г-жа Колеви... Още по-очарователни :)))
Грациан цветя не пие, ама туй му се паднало от томболата!
През време на вечерята слушахме класически пиеси в изпълнение на млад концертен пианист, а след това и от възрастен цигулар, чийто репертоар беше със свежестта на интериора на "Москвич 437". Разбира се, пиесите, които той свиреше, бяха онези виртуозни капричия, с които кръчмарските цигулари шашкат публиката: "Чучулигата" на Динку, "Чардаш" на Монти и изобщо... Тия, които знаят за какво точно става дума - на тях вече картинката им е ясна, тия, които не знаят - така или иначе - картинката няма да ви се изясни. Което си е истина - стара се човекът и само на няколко пъти излиза от тоналност, ама пък - ха отиди да свириш ти де, да видиш какво е свирене пред толкова хора. Докато този поклонник на Паганини сипеше щраусовите си водопади, аз успях да си взема и довиждане с господин Заимов, който поради изтичането на мандата ще се завърне след две седмици в Родината. Да се надяваме, че и следващият ще е някой симпатяга.
Докато сервираха кафето и щруделоподобния десерт със сладолед, гледам, официалната част свършила и нашият си тук диджей Емо отпочнал не чак дотам официалната, през която обилната храна, която беше погълната, трябваше да се понамести из разните му там стомаси, дванадесетопръстници и черва. В една амалгама от родни хора и ръченици, патриотоповдигателна чалга, диско и рок от началото на 80-те огласиха залата. Скачат, значи, нашите като на балканиада! Иху-аху... после малко: Уан уей тикет, уан уей тикет... па блусове ли не щеш, па "бързи" ли не щеш... абе както се казва, без песен не може войникът! Виж, добре, че стана дума за войници - че щях да забравя и скъпите гости от Родината - куп сравнително високочинови офицерчета, изпратени в Канада по някакви си там програми от сорта на "Братя по оръжие". За разлика от предишните пратки тези ми изглеждаха малко по-шлифовани, а пък да не говорим, че съпругите им бяха съвсем съвременни и дори може да се каже, симпатични девойки!
Явно и нашите военни еволюират:
ако ви кажа само преди година-две момчетата, които пращаха, имаха малко по-аграрен вид, а пък за жените им да не разправям... Повечето изглеждаха като току-що извадени от абитуриентски бал през 1973 година. Кокове тип "Валя Терешкова". Грим, достатъчен за двама японски артисти... Та тия жени най-вече притежаваха онзи пламен поглед, известен на народонаселението като "поглед на жената на военния"!
Най-накрая дойде ред и на томболата. Аз купих там пет билетчета за двадесетарка и дори изслушах кратка лекция от господин Канеф относно вредата от тютюнопушенето и наднорменото тегло!! Толкова ме разстрои човекът с разкриването на мрачните переспективи, които тези бичове на съвременния живот очертават за мен, че излезнах навън да запаля цигарка за успокоение... после палнах още 3-4... ами к'во да правиш, обичам си го това пушене, не по-малко от другите пороци, които си обичам, та каквото ми е писано - туй ще е!
Айде да се върна на банкета.
Танцува, значи, там нашенецът, че чак ушите му пукат. Дай му да танцува - и хич не питай повече за него. Гънат се там ония телеса, потят се и на всичкото отгоре - искат още... е, даде им се и още, разбира се.
За финал беше оставено тегленето на томболата, в която аз спечелих и тройка бутилки в кошничка. А кажете сега - няма ли провидение? Не само че има, но си и знае то кому да се паднат цветята, на кого членството в голфови организации, на кого билети за хокей и на кого кошничка с бутилки вино.
След това - ами след това се разотидохме с усмивки на душичките и ей ме на сега съм седнал да ви описвам какво беше в 4:30 сабахлем (та да може да хване утрешния** брой).
______
* Масописът (току-що образуван неологизъм, напук на Емо Кошлуков от "чистотата") е нещо като пътепис, ама описващ не пътешествия из джунгли и други такива екзотични места, ами далеч по-тихи мероприятия, проведени около най-обикновени трапезни маси - б. а.
** Днешния - б. р.
|
|
|
|
|
