Най-новите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обнародвани в "Държавен вестник" на 12-и октомври м.г., внесоха повече яснота за участието на поемни лица в наказателното производство. За тях е важно да се знае следното:

Поемни лица участват само на досъдебното наказателно производство, което се провежда под две форми - предварително производство (водено от следовател) и полицейско производство, водено от дознател (в двете му форми: дознание и бързо полицейско производство).

Присъствието на поемни лица е задължително при извършване на пет от регламентираните от НПК процесуално-следствени действия:

- оглед

- претърсване

- изземване

- разпознаване

- следствен експеримент

Разбира се, тези следствени действия на общо основание могат да се извършат и от съда на етапа на съдебното следствие в първа или втора съдебна инстанция, но там участие на поемни лица не се изисква. Смята се, че контролът върху тях е гарантиран априори с оглед провеждането на съдебните заседания в условия на публичност.



Поемните лица трябва да са минимум две



Те се избират и назначават в тази роля от държавния орган, извършващ съответното процесуално-следствено действие - дознателя, следователя или прокурора. Избират се измежду лица, които нямат друго процесуално качество. Не трябва да са експерти, преводачи, обвиняеми и т. н. по същото дело и да не са заинтересувани от изхода му - например пострадали от престъплението лица, техни близки роднини и т. н.

Съобразно новата разпоредба на чл. 116, ал. 3 от НПК избраните за поемни лица граждани са длъжни да се явят, след като са поканени, и да останат на разположение, докато са необходими. За неизпълнение на тези свои задължения поемните лица могат да бъдат наказани с глоба до сто лева, както и да бъдат доведени принудително.

Ролята на поемните лица при извършване на гореизброените действия по разследването е изключително важна - присъствието им се явява своеобразна гаранция, че това, което е отразено в протокола за проведено следствено действие, съответства на обективната реалност. Специално трябва да откроим ролята им при откриването и изземването на веществените доказателства. Поемните лица се подписват в протокола за оглед, претърсване, изземване, разпознаване или следствен експеримент (в съответната графа), като се отбелязват и трите им имена, и точен адрес.

Важно е да се знае, че във всеки етап от развитието на наказателното дело - както на досъдебното производство (следствие или полицейско разследване), така и в съдебните заседания в първа и втора съдебна инстанция, поемните лица



могат да бъдат призовани и разпитани като свидетели



Видно е, че тяхната процесуална дейност играе изключителна роля за разкриване на обективната истина и за изхода на наказателното производство.

Държавният орган, извършващ следственото действие, е длъжен да запознае поемните лица с техните права, както и да осигури ефективна възможност за реализирането им. Процесуалните права на поемните лица са изброени в чл. 116, ал. 5 от НПК: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят направените разноски.