|
Първото изречение, което идва наум, когато трябва да се разказва за Кувейт, е: прекрасна страна. Изключително красива, безумно богата, невероятно грижовна към гражданите си, чиста, напълно сигурна. Да, има такова място на планетата. И макар емирството да се простира само на една педя земя - територията му е едва 17 820 кв.км - то е едно от най-богатите в света заради огромните залежи от петрол и природен газ. Паричната единица е стабилна - 1 кувейтски динар струва 3,40 щатски долара.
------------------------
За темповете, с които се развива Кувейт, свидетелства едноименната столица. Тя е лъскава, нова. И е трудно човек да повярва, че всичките красиви сгради са вдигнати след 1992 г., когато държавата се освобождава от 7-месечната окупация на Ирак. Местните разказват, че войските на Саддам разрушили всичко и трябвало след прогонването им отново да съзиждат своя свят. Но са се справили успешно. Днес раната от инвазията е още жива в сърцата на кувейтчани и те с болка разказват как по заповед на Саддам във всеки павилион се продавали наркотици, за да се разложи обществото, но то издържало.
Кувейт е една от малкото, ако не и единствената държава в света, в която бедни няма.
А по нашия стандарт всички са направо богаташи
Правителството полага големи грижи за добрия живот на 800-те хиляди кувейтчани. Веднага след сватбата младоженците получават безвъзмездно 70 000 динара от правителството, за да се устроят и да си построят дом. И тъй като там всички вдигат луксозни палати, казват, че тези пари не са достатъчни за построяването им. Затова след започването на строителството властите отпускат още 70 000 динара, но като кредит. Ако първородната рожба на младото семейство е момче, цялата сума се опрощава. Ако е момиче, опрощава се половината. Всички тези придобивки обаче се дават, ако бракът е между двама кувейтци и не се полагат, ако местен сключи брак с чужденец. Интересното е, че държавните банки в Кувейт отпускат безлихвени кредити, там лихва няма. Както обясняват местните, целта на държавата е да помага на гражданите си, а не да печели от тях. Образованието и здравеопазването са безплатни.
Заобиколената от Ирак и Саудитска Арабия страна е изключително сигурна.
Там кражби и нападения няма,
защото законите са изключително сурови. Според кувейтчани за кражба се реже ръка. Представителите на властта казват, че това наказание вече не съществува, защото държавата не може да си позволи да осакати свой гражданин. Но очевидно изпълнението на тази присъда преди време е имало изключителен възпитателен ефект, защото спокойно може да се ходи и с разкопчана чанта по улиците и никой не би се изкушил дори да погледне в нея. Последният случай с отсичане на ръка е бил преди 7 г., но всички го помнят. Тогава градинар от Бангладеш обрал работодателите си и бил наказан. Всъщност, както обясняват местните, престъпността идва от чужденците, които работят там. Те са около 1,7 млн. или два пъти повече от кувейтчаните.
Впечатляващи са чейнджбюрата в столицата. Те не са нито с метални врати, нито с охрана. Представляват обикновени стъклени витрини, под които са наредени пачки с всевъзможни валути, но...никой не се изкушава да посегне към тях.
Без никакви решетки
са и многобройните бижутерски магазини, които буквално са отрупани със злато, а най-нискокачествените бижута са от 18 карата.
В Кувейт има всичко, включително дрехи на световноизвестни дизайнери, безброй магазини. И също толкова платежоспособни клиенти.
Огромната част от местните ходят облечени в национални носии. Мъжете са в бели роби, с бели кърпи или кърпи на бели и червени квадратчета на главите. Жените са забулени в черно. Но казват, че под фереджетата са облечени със скъпи маркови тоалети. Всъщност дамите шофират с фереджетата. Впечатляващ е контрастът на гледката - последен модел лека кола или джип, шофиран от жена, на която й се виждат единствено очите. Лек културен шок за европееца, но хората държат на традициите си.
В тази държава
непрестижните професии са за чужденците
Кувейтчанин не може да работи в сферата на услугите. Шофьори, камериери, сервитьори, домашни прислужници, строители са филипинци, бангладешци, пакистанци, шриланкийци...Естествено заплащането за тях е с пъти по-ниско, отколкото за местните. Политиката на правителството е да се грижи за своите граждани.
В тази страна на реда и разкоша единственото неудобство е климатът. Зимата е кратка и топла, но от юни до август температурите стигат до...60-80 градуса и въпреки че навсякъде има климатици, не е много лесно. Затова в Кувейт се работи от 7 до 14 часа.
На европееца може да му се види неудобство и фактът, че там алкохолът е забранен, няма барове и дискотеки. Но пък има за ядене, каквото ти душа иска. Кухнята не е много различна от нашата и всеки турист е застрашен незабележимо да натрупа по някое кило.
В Кувейт имат специално отношение към българите. Там и до днес са благодарни, че страната ни е била от първите, която е осъдила окупацията на Саддам Хюсеин и им е дала рамо. И го показват.
|
|
|
|
