Без Пустота не може!
Тъкмо той - възхитителният Петка Пустота на Виктор Пелевин, ни подтикна да ревизираме "Чапаев" на Дмитрий Фурманов.
Разтършувахме се из кашоните сас стари книги, които ни предлагат сергиите по автобусните спирки и другаде из големия град. Срещу 2 лева си намерихме екземпляр от седмото българско издание (Народна младеж, 1984, превод Атанас Далчев).
След първия прочит първо се замислихме за автора. Пелевин нарисува Фурманов като безспорен селяндур - метафора за мястото му в литературата; писателстващ комисар без всякакъв стил, политически фалшификатор и какъм ли не още... Вярно, че Фурманов е повече политкомисар, отколкото майстор на перото, но няма и как да бъде другояче.
Всичко туй - да. Но книжлето на Фурманов е оказало многократно по-силно влияние върху многократно повече човешки същества, отколкото "Чапаев и Пустота" на Пелевин. Но няма и как да бъде иначе. Днес литературата не е и не може да бъде водач на масите.
Оригиналният "Чапаев" се води за първия съветски роман - след финалния ред е изписана годината 1923, но първото му издание в СССР е чак през 1925. Той е вдъхновявал милиони червеноармейци, комсомолци, просто юноши и хлапетии, а по-късно и интербригадисти.
В България книгата идва почти веднага, но е разпространявана само нелегално. Официално, макар и цензурирано издание се осъществява през 1937, след като едноименният филм вече е прожектиран многократно у нас.
Най-голямото разочарование за днешните й читатели (ако се намерят такива) вероятно ще е липсата на персонажа Анка Картечарката, прославен във вицовете. Но все пак има и малко секс: с червеноармейците по желание, с белите - насила. Книгата разказва за победоносния ход и гибелта на Чапаевата 25-та дивизия, в чийто състав влизали знаменитите иваново-вознесенски тъкачи. Политкомисар на дивизията бил самият автор; своето участие в събитията той скромно разказва в трето лице, именувайки героя си Фьодор Кличков с уговорката, че "имената на живите са променени". Кличков-Фурманов остава жив, защото малко преди изпращането на дивизията на самоубийствена мисия в уралската степ, комисарят бива изтеглен и "прехвърлен на по-отговорна работа". Но подобно много други автори от неговото поколение - и той си около 30 годишен.
А Василий Иванович Чапаев бил легенда още приживе. Книгата (за разлика от филма) по-скоро го дегероизира. Дошъл от самите недра на народа, той прави страхотна кариера: селски ратай, чирак в търговията, латернаджия и сводник по поречието на Волга, военен и паравоенен командир. Чапаев - внушава Фурманов - би свършил като някакъв харизматичен бандит и нищо повече, ако я нямаше ръководната сила на Партията...
"Чапаевци имаше само през ония дни!" - казва още авторът.
А ние се досещаме, че срещу световния тероризъм чапаевци няма открити, няма открити.
