По документи сме добре - изброени бяха всички програми и стратегии на правителството, за които е всеизвестно, че имат само пожелателен характер. Дори социалният министър Христина Христова призна: "Хармонизирали сме до голяма степен законодателството си, но предстои най-трудното - практическото му приложение, което да даде резултат в живота на всеки човек."
Повечето българи приемат присъединяването ни към ЕС като нещо, задължително свързано с подобряване на стандарта на живот, а има опасност да стане точно обратното - да обеднеем. За това отдавна предупреждават синдикалисти, работодателски организации и икономисти. С приемането ни в Европейския съюз ще трябва да изравним цените си с техните. В момента стоките и услугите у нас са средно с
40% по-евтини
от тези в ЕС,
обявиха още преди година синдикатите, а наскоро за това напомни и икономическият съветник на президента Ивайло Калфин. Според него през 2009 г., когато се очаква еврото да замени лева, животът ще поскъпне с 80%. Такъв ръст на заплатите през следващите години обаче не се очертава. Така покупателната способност на хората ще стане още по-ниска.
Решението на този проблем според бившия социален министър Иван Нейков е да се вдига минималната заплата с по 25-30% годишно. КНСБ и "Подкрепа" също отдавна настояват за това. В момента са малко европейските държави, в които минималното заплащане е по-ниско от това у нас, а да не говорим колко сме далеч от този показател в държавите от ЕС (виж таблицата). Ако сегашното правителство не беше предприело тактиката на много ниско увеличение на минималната заплата (с по 10 лв. годишно), а беше продължило да я вдига с по 20%, както правеше правителството на Костов, през 2007 г. тя щеше да е около 240 лв. Този размер също не е много съизмерим с плащанията в ЕС, но при сегашните темпове ще влезем в съюза с минимална заплата 150 лв., което пък е направо смешно.
По-рязкото увеличение на минималната заплата няма да затрудни бюджета, защото много малко хора в бюджетната сфера са на минимално възнаграждение. Частните работодатели ще са тези, които трябва да платят по-висока цена на труда, но пък те ще компенсират с по-високи цени но продукцията си. Не е вярна тезата на социалния министър, че не може държавата да задължава бизнеса да плаща по-високи възнаграждения. От 2002 г. се въведоха задължителни минимални осигурителни прагове, с които работодателите са натоварени да плащат осигуровки върху по-високи суми от минималната заплата. Ами защо тогава не ги принудят праговете да станат минимални заплати, каквато беше и първоначалната идея?
Миналата седмица икономисти предложиха силно намаляване на данъчноосигурителното бреме с идеята за общ т. нар. плосък данък от 10 или 15%. Така хем ще скочат реалните доходи, хем силно ще намалее изземването на средства от фирмите, мнозина от тях ще излязат от сивата икономика и ще могат да плащат по-високи заплати.
Към обедняване може да ни доведе и фактът, че няма достатъчно подготвени хора, които да изготвят проекти за финансиране от структурните фондове на ЕС, твърди още Нейков. Ако не си извоюваме достатъчно пари от тези фондове, ще се получи така, че ще плащаме повече на Евросъюза със задължителната годишна вноска, отколкото ще получаваме от него, т.е. ще станем донори на ЕС. Според бившия социален министър за мащабите на България и предвид средствата, които трябва да привличаме, ще са нужни минимум 10 000 подготвени за такава работа хора. Сега
те са по-малко от 1000
Единственият начин да наваксаме пропуснатото е външното и социалното министерство да създадат учебен център за подготовка на нужните кадри.
Друг сериозен проблем при влизането ни в ЕС ще се окаже неподготвеността на предприятията ни за изискванията на съюза. Само 5,8% от фирмите в България са наясно с изискванията на пазарите на Европейския съюз и се готвят за тях, обяви преди време Центърът за икономическо развитие. Най-голям проблем ще им създадат хигиенните изисквания и тези за безопасни условия на труд. Заради първите може да се наложи да закрием над 50% от хранителните си предприятия, твърдят от Българската стопанска камара. Освен заради лоша хигиена стоките няма да бъдат приети на европейския пазар и ако са произведени при лоши условия на труд, дори и да отговарят на всички хигиенни и други изисквания. Това се води нелоялна конкуренция - продукцията е по-евтина, защото работодателят не е вложил средства за нормална работна среда. Закриването на предприятия ще доведе естествено до по-висока безработица.
Нужни са милиони лева инвестиции, за да се преодолее този проблем, а българският бизнес няма да може сам да се справи, категорични са работодателските организации. Според тях нужните средства могат да бъдат набавени само ако правителството поиска специална субсидия от ЕС. Това засега не се прави.
Увеличение на безработицата ще има и заради ниската или неадекватна квалификация на работниците, предупреждават от синдикатите. Българската работна сила е много квалифицирана за технологии, които не се използват никъде. Вече се наблюдава как в чуждите фирми у нас на ниво среден ръководен персонал се назначават само чужденци, напомнят от КНСБ.
Нямаме и адекватна система, която да стимулира хората да се преквалифицират, твърдят профсъюзите. Липсвало ни и истинско професионално средно образование - т. нар. занаятчийско обучение, при което да минаваш всички етапи от чирак до майстор, а не да те учат само с тебешир пред черна дъска.
КЪДЕ СМЕ НИЕ
| Държава | Минимална месечна заплата в евро |
| Люксембург | 1402,96 |
| Холандия | 1264,80 |
| Гърция | 504,83 |
| Словения | 442,60 |
| Чехия | 207,20 |
| Унгария | 202,10 |
| Турция | 179,13 |
| Полша | 177,06 |
| Естония | 158,50 |
| Словакия | 148,95 |
| Литва | 130,30 |
| Латвия | 118,95 |
| Сърбия | 79 |
| Румъния | 67,60 |
| БЪЛГАРИЯ | 61 |
| Украйна | 30,29 |
| Русия | 16,16 |
))