Още една европейска моторизирана легенда тръгва към възкресение. "Фиат" показа прототипа "Трепиуно", който носи стила и очарованието на малките италиански коли от следвоенните десетилетия. С него съвременната автомобилна ретромания получава още един привлекателен символ (след успешните "Нов Бръмбар" и "Мини"), който вероятно ще даде допълнителен импулс на интереса към миналото в дизайнерските бюра. "Трепиуно" е предвестник на бъдещ свръхкомпактен модел, който ще наследи сегашния "Сейченто". Но освен че ще запълни едно място в пазарната гама, той възстановява и спомена за цяла една епоха - сложна, динамична и наситена за Италия и безспорно успешна за "Фиат".



И на нас има какво да ни припомни



- гърбавите италиански машини проникнаха и в земите на бившия социализъм чрез сръбските "Застава" и украинските ЗАЗ.

Технически "Трепиуно" е модерен и дори авангарден автомобил. При дължина 3,3 метра той има сравнително просторен интериор, в който могат да се сместят 4-ма пътници, за трима пътуването си е направо удобно, а ако са само двама - могат да качат и доста багаж. Пространството се модулира леко и се пригажда към различни нужди. Концепцията за градски мъник с места за "3+1 пътника" е продукт и на глобализацията. Подобен прототип, но с различен външен вид направи и "Опел", който е свързан с "Фиат" чрез "Дженерал мотърс". В управлението на автомобила участва и компютър, а до шофьора има малък дисплей, дискретно интегриран в ретрооблика на интериора. Малките габарити правят машината удобна за градски трафик, а сравнително голямото междуосие ще й даде и скоростна стабилност, за да се впише нормално в магистралния трафик. Двигателната гама не е обявена официално, но вероятно ще включва и 1,25-литровия турбодизел Multijet с мощност 70 к. с., а се говори и за спортна версия "Абарт" с дизелов мотор от 100 к. с. За сравнение предшественикът е започнал с двигатели от 13,5 к. с., а "напомпаната" версия е стигала до 21 к. с.

Истинското очарование на "Трепиуно" обаче е в дизайна. Майсторите от "Чентро стиле Фиат" са успели да направят



органична модерна интерпретация



на една от легендите на европейската автомобилизация - малкия 500. Той може да бъде обявен за моторизиран символ на италианското икономическо чудо след Втората световна война. Епохата му бе доста сложна за апенинците - като всяко време на интензивна модернизация със съпътстващите социални размествания и психологически промени. От тях се роди и великолепно кино, в което и автомобилите изпълняваха своите роли и излъчваха послания. Днес историческата носталгия е запазила главно добрите спомени, но тогавашна Италия всъщност живее в постоянни политически скандали, има да разчиства сложни сметки с миналото. Всичко изглежда нестабилно, благородното декадентство на аристокрацията се съпътства с възхода на новобогаташка парвенющина, замесена с лоши мафиотски страсти. "Колата на народа" бе и социален символ. Понякога тя показваше, че



и бедните имат своята "долче вита",



често по-пълноценна и естествена от онази около разточителните лимузини.

Първият "Чинкуеченто" е представен през юли 1957 - малка, лесна за производство евтина кола с двуцилиндров мотор от 500 куб. см с въздушно охлаждане. Тя е достъпна, вписва се перфектно в пейзажа на тесните италиански улици, върши работа и за семейно ползване. Отначало машината е била спартанска - дори страничните стъкла са били фиксирани. Но италианците се замогвали сравнително бързо и колата им ставала все по-комфортна, дори получава парно. За през лятото имала и "кабриолетна" тръпка - благодарение на отворения покрив, закриван при лошо време с платнище.

Като всичко из древните апенински земи и "Чинкуеченто" не тръгва от празно място, а си има предистория. Проектът за "най-малката кола в света" всъщност е от 30-те години и е свързан с амбициите на Мусолини да качи бързо страната на колела и да направи от италианците нещо като "нация техническа". Тогава "Фиат" се впуснал амбициозно в авиацията и



опитът от въздушните технологии



е свършил работа при създаването на малкия "Тополино". Диктаторът не успял с масовата автомобилизация. Създателят на "Тополино" Данте Джиакоза ползвал опита си по-късно и направил "Нуова 500" през 50-те години, когато страната вече е гладна за евтини коли. Моделът се задържа в производство до 1975, като са направени над 3,5 млн. бройки. Наследява го друг, също силен градски модел "Фиат 126", който се правеше и в Полша. Югославия и СССР оценяват качествата на "Чинкуеченто" и го вземат за първообраз на първите модели на "Застава" и "Запорожец".

"Трепиуно" има амбицията да продължи успешната офанзива на "Фиат" в малките класове, която вече започна с новата "Панда". Апенинският гигант още е във финансова криза, но изходът се очертава благодарение на връщането към най-доброто от фирмените традиции. Точно в такива моменти историческият капитал сякаш придобива по-голяма стойност.