01 Април 2004 11:00
Кой не може да брои до две Списъкът на еднодневките в английския национален тим е наистина смущаващ
Пийт Джил
Да сте чували някога за Робърт Грийн? Не се безпокойте, ако не сте. Защото преди вратарят на Норич - това е той! - да беше повикан в националния отбор на Англия за вчерашния мач с Швеция, само една шепа люде в Норфълк имаха някаква представа за кого става въпрос. Грийн заедно с Джейлойд Самюъл, Алън Томпсън, Шон Райт-Филипс и Джърмейн Дефоу имаха възможност да дебютират вчера вечерта. И голяма е вероятността в такъв случай първият им мач за Англия да се окаже и последен. Но дори така да е, Грийн и компания съвсем няма да са сами в списъка на чудатите личности, слагали по веднъж националната фланелка напоследък... Майкъл Бол срещу Испания през 2001 Слуховете, изплували толкова често в дните, когато Бол играеше в Евертън, че той ще се мести в Манчестър Юнайтед след края на сезона, се оказваха фалшиви година след година. Онези, другите, че той наистина е играл за Англия, обаче са верни, колкото и да е странно. Нещо повече - това се случи още в първия мач на Свен-Горан Ериксон - в контролата срещу Испания през 2001 г. Твърди се, че днес Бол играе на север от границата - в Рейнджърс. Но тъй като за последно се поинтересувахме какво става там още преди римляните да построят благословената стена*, кръстена на император Адриан, не можем да потвърдим, че този слух отговаря на истината. * Стената на Адриан е издигната от римляните през 122 година и бележи границата на владенията на империята, която приблизително съвпада с днешната граница между Англия и Шотландия. Анди Грей срещу Полша през 1992 Доказателство, че абсурдните повиквателни не са нов феномен. Под Анди Грей нямаме предвид коментатора от "Скай Спортс" и някогашен шотландски национал, а бившия халф на Астън Вила и Кристъл Палас. Все още не сте сигурни кой е той? Предлагам ви няколко ключови думи и фрази: Греъм Тейлър, озъбен, тичащ наоколо, създаващ впечатление за маймуна в редките случаи, когато бележи. Да, ТОЗИ Анди Грей. Знам. Невероятно е. Но ние наистина бяхме пълен боклук в онези дни... Лий Хендри срещу Чехия през 1999 Наистина озадачаващият въпрос за това как е възможно Лий Хендри да е бил смятан за голямата надежда на Англия - новият Гаскоин бе един от лепнатите му етикети (да, това би трябвало да е комплимент), ще бъде подробно разгледан в книгата "Големите Загадки На Съвременната Епоха". Още по-забележителен е фактът, че това бе общото мнение след дебюта му - контрола с Чехия през 1999 година, в която той се представи отлично. Някои, особено феновете на Астън Bила, биха вметнали, че това е бил последният път, в който Хендри е направил нещо смислено на терена. "Футбол 365" обаче категорично отказва по-нататъшен коментар. Сет Джонсън срещу Италия през 2001 Положителната страна от наследството на Питър Тейлър, водил Англия в един единствен мач, е, че той даде капитанската лента на Дейвид Бекъм. Навремето гледката изглеждаше смехотворна, но по-късно се оказа вдъхновяващ ход. Лошото е, че когато повика Сет Джонсън, той издигна един от най-слабите халфове във Висшата лига до нивото на английски национал. Навремето това събуди огромно недоумение. Днес, когато Джонсън е неспособен да завоюва титулярното място в отбор, борещ се за оцеляване, постъпката на Тейлър може да бъде окачествена като престъпление срещу страната. Идва ми наум думата "измяна". Френсис Джефърс срещу Австралия през 2003 Честна дума, това е истината. Сега той може да е пети нападател в отбор, едва успяващ да се задържи над зоната на изпадащите, но само преди 13 месеца Френи Джефърс беше национал. Ако сте забравили тази жалка история, може би е, защото това се случи при унизителната загуба с 1:3 от Австралия - резултат, за който все още се говори с премрежен поглед на всеки ъгъл в Сидни. Гавин Маккан срещу Испания през 2001 Както се казва, щом Маккан може да играе за Англия, значи мога и аз. Стив Гъпи срещу Белгия през 2000 Обитаващ незабележимо лявото крило на Лестър и понякога центриращ топката, отказвайки се преди това от възможността първо да надбяга персоналния си пазач, включването на Гъпи за контролата с Белгия преди 4 години беше истински шок. Не помним нищо за представянето му, но можем да твърдим, че е стоял някъде там, вляво. Много, много вляво. Майкъл Рикетс срещу Холандия през 2002 Вестниците могат да тръбят колкото си искат за "предателството" на Свен (т.е. преговорите му с Челски), което го прави недостоен за английски селекционер. Със сигурност обаче далеч по-сериозен аргумент е това, че всеки, сметнал Майкъл Рикетс за нещо като нападател, да не говорим за подходящ за национал, трябва незабавно да бъде депортиран от тези брегове от полицията на Нейно Величество.
|