Владимир Кирицов беше плевенски сатирик, честен и храбър поет. Кой знае защо някога сатирата - макар и за кратко - бе станала мода в литературния живот. Писането на епиграми бе епидемия, но истински епиграми пишеше Радой Ралин, а от останалите - Владо. Самият Радой много го харесваше, обичаше да го цитира, а след смъртта му искрено го жалеше. Чувал съм го да припомня знаменитото му двустишие за сатирика заек:
За да няма недоразумения,
хапе изключително растения
С това Радой илюстрираше изстраданата си теза, че сатирата е и алиби за рой пъзльовци и мекотели.
Докато адвокатства в Плевен, поетът издава няколко книги. За онова време това само по себе си е изключително: книги се отпечатваха трудно, дваж по-трудно за сатирик, а от провинцията - и трижди. В едно стихотворение е изохкал, че вечно го съкращават: веднъж му отрязват началото, друг път средата, края. И споделя мечтата си: не събрани съчинения, а събрано стихотворение да издаде някой ден..
През 1968 г. във варненското издателство е одобрена стихосбирката му "Библейски отгласи". В началото на 1969 книгата, вече отпечатана, е спряна и определена за "претопяване". (Как се "претопяват" книги за мен е тайна и досега.) Стои известно време на пакети в коридора, после изчезва. На този престой вероятно дължим няколкото запазени екземпляра. Това е стихосбирка, в която сюжети от Библията са пренесени в тогавашната действителност, населени са със съвременен персонаж и са изкоментирани иронично, на места и жлъчно - не библейските, разбира се, а нашите герои. От моя гледна точка книгата е духовита, звучи свежо, сочно и остроумно. Това е сатира без грубости, изискана и точно тази изисканост я прави дръзка и презрителна. Може би затова и с известно закъснение е определена за опасна. "Претопяването" на книга и в онези времена е било събитие неординерно. Когато първата вълна от желаещи да се пласират като преследвани и непечатани в литературата се отля, видя се, че в повечето случаи става дума за произведения по-скоро бездарни и нескопосани, отколкото бунтовни. Други, както се разбра, просто останали ненаписани, защото... и без това нямало да ги отпечатат. Владо, обаче, се оказа реално и обидно репресиран. Може и да няма връзка, но след две години почина от рак - 46-годишен, в страхотни мъки. И неведнъж оттогава съм се питал: какво ли са отпечатали после върху хартията от претопените Владови сатири?
Когато със Светлин Русев подготвяхме един негов сборник ("Мамут под микроскоп", 1996г.), поетът Красимир Машев ми изпрати досието на претопената книга - ей тъй, да знам кой и как я е свършил тази работа. И най-вече защо: през това време са се случили чешки събития, публикувани са партийни решения -за сатирата ли, за критиката ли... За Владо резултатът е едно писмо от 1 март 1969 г. Ето го:
Уведомяваме Ви, че Вашата книга "Библейски отгласи" няма да излезе в ДИ-Варна поради сериозни идейни слабости. Тя бе подложена на повторна оценка от издателството и неговата литературна редакция във връзка със създалата се у нас и по света идеологическа обстановка и бе преценено, че нейното публикуване сега е неподходящо. Затова тя беше спряна в печатницата. При обсъждането бе преценено, че в стихосбирката има издържани в художествено и идейно отношение творби, но заедно с тях и такива ("Притча за сътворението на умния", "Оборотна притча", "Чудеса", "И рече Господ, думайки" и др.), които са неприемливи като сатирични обобщения поради изцяло негативната позиция на автора.
Като цяло книгата не би могла да удовлетвори сега повишените изисквания към сатиричната поезия и затова бе решено да бъде спряна.
Издателството се надява, че ще разберете правилно мотивите на неговото решение и ще се съгласите с тях."
Писмото е подписано от директора Николов. Друго писмо от директора на печатницата показва, че още на 13 декември 1968 "Библейски отгласи" е била вече отпечатана. Защо на 1 март крият истината от автора, издателите сами си знаят. А още през януари е имало събрание на колектива, където редакторите си посипват главите с пепел. Накрая вземат решение:"Сатиричният жанр да не бъде повече обект на издателската ни дейност..."
Б-р-р-р...
Цялата папка съдържа един трилър от демагогия, подлост и самоунижение. Ако издателството се бе сетило да издаде този сюжет, това би бил най-шумният му бестселър. Интересното е, че героите там са с имената си, с думите си. Активни борци срещу идеологическата диверсия са и някои по-късни шумни демократи. Но си мисля: агентите днес са по закон неприкосновени и дори не позволяват да ги назовеш, а тези объркани, паникьосани, насметени от високото началство чиновници - те ли трябва да го отнесат?
И още: най-хубавите стихотворения от "Библейски отгласи" прекрасно "работят" и днес. Образите са непокътнати, алегориите се разчитат - животът е пълен с тях и в новия век. Човек пак се смее и... пак със свито сърце. Излиза, че свястната поезия не може да бъде "претопена". Добра новина, читателю...
Да си весел, да изпитваш радост от живота е естественото ни състояние. Веселите хора са сърце и душа на всяка компания, излъчват живот. И стиховете им са такива. Да ги преследваш е грях, а не грешка.
