Йенс Дюбиевр е завършил право в Брюкселския свободен университет. Работи като адвокат по публично и административно право. Член на Белгийската адвокатска колегия. Специализира във фирмени дела и публично-частни партньорства. Работи за юридическата кантора "Lontings&Partners".



- Г-н Дюбиевр, вие пристигнахте в България, за да се запознаете с делото, заведено от Столична община срещу "Ащром груп" за собствеността на Централните хали. Защо се заинтересувахте от него?

- Преди време нашата юридическа фирма беше наета от "Ащром БВ", която е холандска компания. Тя е собственик на "Ащром груп", която участва заедно със Столична община в смесеното дружество "Централни хали". Ръководството на "Ащром БВ" беше много изненадано, когато научи за делата около "Централни хали". Както вероятно знаете, кметът Стефан Софиянски се разследва за злоупотреби. Една от тях е, че е вкарал общината в смесеното дружество "Централни хали" АД, от което тя не е спечелила достатъчно. Обвиняват го, че е апортирал сградата и терена на Халите на твърде ниска цена.

След това кметът заведе дело срещу "Ащром". В иска той твърди, че апортът на сградата и прилежащия към нея терен не е извършен и че де-факто смесеното дружество не притежава Централни хали. Има и много политически фактори около двете дела.

За ръководството на холандската компания-майка беше доста трудно да разбере защо изобщо се водят те, след като "Централни хали" АД е много успешно предприятие, а магазинът работи и е на печалба. За "Ащром" от икономическа гледна точка това начинание е успешно. Холандската компания ни помоли да дойдем в България и да се запознаем с фактите от нашата гледна точка, която е гледната точка на Европейския съюз, и да получим представа за причините, които стоят зад делото.

"Ащром груп" има доста добър екип от български адвокати. Ние нямаме за задача да им помагаме или да ги коригираме. Нашата задача е да подходим с известна обективност към юридическите процедури и да погледнем от позицията на жители на ЕС, за да направим сравнение с това какво би се случило, ако това дело беше заведено в съд от ЕС. Помолиха ни като специалисти по публично право и публично-частни партньорства да се запознаем с това смесено дружество.

Нашият клиент поиска да оценим влиянието на подобни дела върху имиджа на "Ащром" и на българския пазар, на възможностите за външни инвестиции, така че ясно да представим на "Ащром" какви могат да бъдат бъдещите гаранции не само за този, но и за други проекти, които са все още на ниво планиране, но могат да се осъществят в България.

- Запознахте ли се вече с делото за Централни хали? - Показаха ми някои документи, но не мога да изпадам в подробности, защото са фирмена тайна. Запознах се с основните аргументи на защитата на кмета Софиянски, която от гледна точка на външен наблюдател мога да определя като до известна степен странна. Според мен те са имали и други възможности за защита, но не аз съм човекът, който трябва да казва каква да е тяхната защита.

От друга страна, разглеждайки делото като външен наблюдател, ми се струва, че искът на общината към "Ащром" да се върне собствеността на сграда на общината, е много необоснован. След като прочетох тези документи, не мисля, че имат голям шанс да спечелят. Ако правната система се прилага както трябва, разбира се.

- Защо смятате, че искът е неоснователен?

- В иска има някои липсващи неща, които ме карат да мисля, че ще им е много трудно. Но целта на моето посещение беше да събера впечатления за различните мотиви, които стоят зад съдебните дела. "Ащром" изобщо не е въвлечен в делото срещу кмета. Това също ми се струва странно. Когато разследвате престъпление, трябва да имате намерение и цел на престъплението. В случая целта трябва да е да осигури някаква неправомерна и незаконна изгода за "Ащром".

Според прокуратурата, като собственик на 75% от смесеното дружество, "Ащром" е получил имота твърде евтино. Ние обаче не мислим така. Според нас по онова време това е била добра цена и общината е направила добра сделка, като е получила 25%.

Прокуратурата твърди, че кметството не е получило достатъчно голям дял срещу апорта. Но ако в делото се твърди, че "Ащром" се е възползвал от тези т.нар. "престъпления" на кмета, тогава се пораждат подозрения, че фирмата е работила с кмета и е негов съучастник. Обаче "Ащром" по никакъв начин не е въвлечен в първото дело. Негов единствен обект е кметът.

Това ме кара да мисля, че има нещо повече зад всичко това освен предполагаемите престъпления, в които обвиняват кмета.

Другото дело, заведено от общината срещу "Ащром", обаче застрашава целия проект и лично според мен би било трагично за Централни хали. Магазинът е станал много добър, но има риск да бъде затворен заради тези дела, в които нито моят клиент, нито "Ащром груп" са страна.

- Смятате, че има опасност Халите да престанат да работят?

- Ако общината спечели делото и си върне правото на собственост върху сградата, дружеството "Централни хали" ще загуби основния си актив. Тогава, разбира се, ще се реши какво ще се прави. Но не е логично да продължим да експлоатираме нещо, което не е наша собственост. За международната компания, както и за дъщерната й фирма, "Ащром груп" е много важно да е сигурна, че при вече изградени обекти ние ще можем да ги ползваме дълги години успешно. Искам само да подчертая, че линията на защита, която предприе кметът Софиянски, ни изправи пред евентуални драстични решения, от които никой няма полза. Във всички тези дела "Ащром" е жертва, защото се поставя в опасност проект, в който фирмата е инвестирала много време и пари.

Преди "Ащром" да вземе Халите, те бяха една развалина, която трябваше да бъде изцяло ремонтирана. Естествено, че "Ащром" трябва да има печалба от този проект, защо иначе да се захваща с него? Но, разбира се, бихме искали Халите да работят все така успешно дълги години. А ни предявяват иск, основан на съмнителни аргументи. Аз пак подчертавам - сградата е апортирана в смесеното дружество и е негова собственост вече 6 години. Така че това дело дойде като гръм от ясно небе за "Ащром".

- Но очевидно има правни проблеми при внасянето на апорта, щом кметът се позовава на липсата на тройна експертиза. Според вас има ли възможност съдът да реши, че Халите все пак са собственост на общината?

- Нека изчакаме края на делото. Да не забравяме обаче, че ви предстоят и парламентарни избори през юни, които могат много да променят политическата ситуация. Това изглежда е основният мотив зад тези дела. След като политическата ситуация се промени, ще трябва да преразгледаме фактите и да видим дали ще има друго дело или изобщо няма да има вече дела. Всички решения за Халите са официални и са известни на обществото. Кметът само е действал като представител на общината. Но в това дело той е разследван за злоупотреба, а единствената злоупотреба е, че търговският закон предвижда при апорт да се прави оценка. Оценката, направена по онова време, била твърде ниска. Естествено е тогава да е била използвана балансовата стойност на имота.

- Често ли се случва в страните от ЕС при създаване на такива смесени дружества апортът да бъде оценяван по балансова стойност?

- Не трябва да смесваме двете неща. Имаме оценка на сградата, за която бъдещите съакционери решават заедно, или поне акционерът, който я апортира. Тя не може да е твърде надута, трябва да е близка до пазарните. По това време Халите са имали много ниска стойност, защото са били само парче земя и четири стени. В други страни - Франция, Германия, Белгия, се правят такива публично-частни партньорства. Много често съответната администрация апортира имот или право на строеж, защото общините имат земя, но нямат пари да изградят това, което искат. Разбира се, срещу оценката се получава дял. Дяловете се оценяват по номинал, те представляват част от капитала на компанията, но тя струва много повече, отколкото самия капитал. Прокуратурата се съсредоточава върху балансовата стойност на дела - определена сума, но тя е само част от собствения капитал на "Централни хали" АД. Самото дружество струва много повече.

- Но ако оценката не беше по балансова стойност, а по пазарна или поне близка до пазарната, общината можеше да има доста по-голям дял, не 25%, а, примерно, 40%.

- Да, но трябва да се запитаме каква е пазарната цена. Балансовата стойност е постоянна величина, не можеш да я промениш. Ако се запитате коя е справедливата пазарна цена на тази разрушена сграда, въпреки че е на много добро място, идва и въпросът коя оценка да се използва. Прокуратурата представя една оценка, направена от експерт. Ние не сме страна по това дело, коментирам само от лична гледна точка. Но аз мога да намеря експерт, който да каже, че апортът не е толкова скъп. Така че коя е истинската пазарна цена? По онова време тя е определена от страните, които са сключили договора и са създали смесеното дружество. Сега тези 25% струват много повече от цената на апорта.

- Ако апортът е извършен правилно, както твърдите, защо кметът Софиянски залага защитата си на това, че Халите все още са собственост на общината?

- Аз не знам почти нищо за първото дело срещу него. Той вероятно има причини да избере тази защитна тактика. Вероятно заради големия натиск.

- Адвокатите на "Ащром" твърдят, че апортът е извършен, а тези на общината - че няма апорт. Не е възможно да има такова разминаване, нали има документи, какво казват те?

- Документите, които са публични и всеки може да ги види, съдържат всички стъпки по извършването на апорта и ще ги използваме като доказателство. Можем само да кажем, че за нас апортът е извършен. Разбира се, съдът е този, който ще реши в крайна сметка.