на поражението пелина,
можеш да кажеш какво е
на победата
медът.
Върви,
задъхвай се,
но бутай черната си дрезина,
че дълъг и тежък
е твоят път.
А на кокичето да не би
да му е
лесно:
с такова копийце -
срещу такъв сняг?
И пролетният лъч,
за да може да блесне,
какви облаци пробива,
какъв мраз
и мрак!
Но затова пък как после
ликуват лудо,
как са пълни белите им зъби
със смях...
Ори и сей.
Не очаквай
никакво чудо.
Гледай слънцето и кокичето.
И бъди като тях.
Редници
Те нямат еполети и пагони
със сърмени нашивки и звезди.
Тях всеки ги строява и ги гони
със вечното: умри, но победи!
Студена хала пътя им завява,
мори ги жажда, слънце ги гори -
безмилостният поход продължава,
раз-два-три, раз-два-три.
Зора зори, ухае нежен здрачът.
Те идват. И мълчат. И бият крак.
Командващите сменят се, обаче
за редниците няма смяна. Пак.
И пак вихрушка пътя им завява,
и пак ги срещат сухи канари -
безмилостният поход продължава,
раз-два-три, раз-два-три.
Найден Вълчев - визитка
Поетът Найден Вълчев е роден през 1927 г. в с. Брестница, Тетевенско. Има издадени над 15 стихосбирки, автор е и на много стихотворения за деца. От книгите му заслужава да споменем "На южната граница", "Синьо цвете, влак, жена", "Гигантски слалом". Особено популярно е името му сред композиторите - Найден Вълчев е написал извънредно много текстове за песни.