Сутрин е. Ситен дъждец ръми. Птички се пощят. Аларми пищят.

Жилищен блок. Прозорци се отварят. Мушкато цъфти. Улук плаче за ремонт.

На един от балконите излиза нервен мъж. Обляга се на парапета, проточва врат към хоризонта и крещи:

- Да ми върне онзи от "Красно село" парите-е!

- Гу-гу! - отговаря му гугутка и прелита на друг перваз.

На съседния балкон се подава сънен мъж по пижама.

- Комши, - трие очи той, - какво си се развикал по никое време?

- Дадох на един 5 лева назаем, пък не ми ги връща.

- Ами обади му се по телефона!

- А, да, телефоните така поскъпнаха! - ужиленият пак проточи врат и се развика: - Да ми върне онзи...

- Стига, бе! - съненият потръпна в пижамата си и се протегна. - Напиши му писмо!

- Ти знаеш ли колко поскъпнаха писмата?!

- Иди тогава при него и му поискай парите!

- Да ида от "Лозенец" до "Красно село"?! Три превозни средства натам и три насам - ще фалирам, бе! - мъжът пак се приготви да вика.

- Чакай! - спря го пижаместият. - Иди пеш!

- Ходих! Три часа крачих под дъжда! И като пристигнах в "Красно село", хич не ми беше до преговори, поисках чаша вода да си събера солука и веднага тръгнах обратно към "Лозенец", за да се прибера по светло, че в тъмното знаеш какви работи стават! - мъжът закрещя като камикадзе: - Да ми върне онзи тиквеник...

- Млъкни, наду ми главата! Абе, комши, с викане как ще се свържеш с онзи?

- Ами е така - викам, викам и по някое време на комшиите им писва, някой от съседния блок, който е по посока на "Красно село" излиза на своя балкон и също започва да вика "Да върне онзи от "Красно село" парите на онзи от "Лозенец"!" Вика, вика и на някой друг съсед в нужната посока му писва, излиза на балкона и също вика. Ще викат комшиите от "Лозенец", после от квартал "Иван Вазов", след това от "Стрелбище", "Борово" и чак до "Красно село".

Мъжът с пижамата започна да прави дихателни упражнения, но нежно, за да не събори колците с домати, набучени в три тенекии от сирене.

- Онзи от "Красно село" също ли отговаря с викане? - поинтересува се той.

- Точно така! - викачът се ослуша. - А, чакай, някой комшия вика!

Заслушаха се и двамата.

- Вашта мама-а! - дочу се далечен глас.

- Брей, объркало се е съобщението! - зацъка с език разсъненият.

- Защо да се е объркало?

- Ами някой е пратил съобщение "Поздрави на мама", пък при викането се е объркало.

Викащият се изсмя по интересен от медицинска гледна точка начин.

- Абе объркало се е... - той се наведе през парапета и се огледа. - Накъде беше министерството?

- Центърът се пада откъм другата страна на блока.

- Нищо, ще им предадат! - мъжът надигна глава като вълк при пълнолуние и пое дълбоко въздух.

- Комши, наду ми главата! - изкрещя пижаместият.

Той запуши ушите си и се прибра обратно в стаята, тъй че не можа да чуе ясно какво съобщение изпрати съседът му към министерството.