|
От всички отпуснати заеми на проверка за изпълнението на социалните ангажименти - разкриване на работни места, подлежат 3500, защото при тях е изтекъл срокът, в който трябва да наемат работници. От тях 807 не са изпълнили социалния си ангажимент и са санкционирани. Наказанието е налагане на 8% по-висока лихва. Царските кредити се отпускат с лихва около 9%, което ще рече, че некоректните към социалните ангажименти платци ще си доиздължават заема с лихва 17%.
За хора с увреждания фондът за микрокредитиране възстановява лихвата на всеки 6 месеца, но ако не разкрият нови работни места,
наказанието е не само сами да си плащат лихвата,
но както и за другите нарушители, тя се увеличава с 8%.
Условието за получаване на царски заем до 7 500 лв. е да се създаде поне 1 ново работно място до 6 месеца след старта на усвояване на кредита, като то може да е и под формата на самонаемане за хората със стартиращ бизнес. За заемите от 7 500 до 15 000 лв. е задължително създаването на минимум 2 нови работни места, от които едното отново може да бъде самонаемане. Първото се разкрива до 6 месеца, а второто - до 12 месеца след изтеглянето на заема.
Повечето наказани бизнесмени се опитват да хитруват като закриват същестуващо работно място и после наемат съкратения човек отново или друг за същата работа, обясни Цезар Фотев, експерт към Гаранционния фонд за микрокредитиране. Контролът се осъществявал чрез информационната система на НОИ. Там може да се направи справка за всяко закрито и новооткрито работно място. Кредитополучателите декларират изпълнението на социалните ангажименти също чрез документ от НОИ за платени осигурителни вноски.
Много по-малко от неизпълняващите социалните ангажименти са кредитополучателите, които не се издължават към банките - само 23-ма. В зависимост от това дали заемът е инвестиционен, смесен или оборотен гратисният период за връщането му е 6 или 1 месец. На тези, които се забавят повече от 2 месеца след този срок с първата или някоя от следващите вноски, заемът се обявява за предсрочно изискуем. При това положение банката прибира 100-те или 70-те процента гаранция, платена от фонда, а на некоректния платец се изземва ипотекираното като гаранция имущество. Кредитополучателят дължи и неизплатената главница с лихвите, както и наказателна лихва, която е основният лихвен процент плюс 10 пункта или около 14%.
Почти всички от 23-те лоши кредита са отпуснати през 2002 г.,
само 2 са от 2003 г. Некоректните платци са от Златоград, Мадан, Монтана, Сливен, Разград и др. Възможно е в бъдеще да се появят повече такива случаи, тъй като повечето отпуснати заеми са за 5 години, а по-голяма част са дадени миналата година, твърди ръководителят на проекта Красимир Христов.
Тази година за гаранционния фонд са отпуснати само 4 млн. лв. от държавния бюджет, които може и да не стигнат, като се има предвид, че при старта през 2002 г. бяха заделени 20 млн. лв., а за м.г. - 12,8 млн. лв. Фондът има задължение да гарантира между 100 и 130 процента от всеки отпуснат по проекта заем. Той обаче разчита не само на средствата от бюджета, но и на парите от връщането на главниците по заемите. Фондът е револвиращ и ежемесечно преведените средства по главницата на всеки отпуснат кредит, които са около 350-400 000 лв., се връщат в него, а не в държавния бюджет.
За миналата година на месец средно са отпускани 260 царски кредита. За първите три месеца на тази година средно са около 150-160, но през зимните месеци бизнесът е винаги най-слабо активен, обясни шефът на проекта. Фондът отпуска заеми за стартиращ и за вече съществуващ малък бизнес. Повечето от заемите досега - 56%, са
за разкриване на нов бизнес.
Условието за заем в този случай е кандидатът да се регистрира като микропредприятие по Търговския закон. За земеделските и тютюнопроизводителите даже са отпуска заем преди да са се регистрирали като такива, защото за регистрацията е нужно те да имат вече закупена земя или животни. Към момента най-много от отпуснатите микрокредити са именно за нов или съществуващ бизнес в областта на селското стопанство (виж графиката).
От средата на миналата година в 9 области - Благоевград, Бургас, Варна, Ловеч, Монтана, Пловдив, София, Русе и Хасково, има назначени бизнесконсултанти, които помагат безплатно на кандидатите за кредити (не само царски) да си разработят идеята под формата на бизнес-план. Освен в областния център, те пътуват и до всички бюра по труда в областта, в които хора са заявили желание да ползват услугите им. Интересът към тази услуга е голям, твърди Красимир Христов. Ефективността на работата на консултантите доказвал фактът, че областите, в които работят, са с най-много отпуснати царски кредити.
