|
С това предложение разнобоят за хода на просветната реформа навлиза в нов етап. Гроздилова на практика представи проект, лансиран преди това от шефката на дирекция "Политика в общото образование" в МОН София Димитрова. В. "Сега" представи вече част от него. Проектът предвижда основно образование да се завършва в 7 клас с национален изпит. С него се влиза в гимназиите.
Гимназиалният етап пък се разделя на две - до и след 10 клас. Обучението до 10 клас става задължително, като в него се побира целият общообразователен минимум - знанията, които всички българчета трябва да имат независимо къде учат. 11 и 12 клас остават за профилирана подготовка. В края на 10 клас обаче учениците държат нов национален изпит и получават правото да се преместят в друго училище. Допълнително се предлага след 4 клас да се създадат специализирани училища за деца с повече възможности.
Повечето участници на семинара - главно директори на езикови и математически гимназии, харесаха предложената нова структура. Тя обаче залага серия от сериозни проблеми. Възниква въпросът какво ще стане с материала по математика и литература, изучаван в 11 и 12 клас. Ако образователният минимум се приключи до 10 клас, стотици часове по двата водещи предмета ще останат извън дефинираното от държавата задължително знание. В тези часове попада цялата българска литература. "Няма проблем да се преразгледа учебната програма и целият този материал по математика и литература да се побере в периода от 8 до 10 клас, успоредно с изучаваните тогава уроци", твърди Снежана Гроздилова.
Не е ясно и какво ще стане при това положение с матурите. Те са замислени да проверяват именно общия за всички ученици минимум от знания. Ако той приключва в края на 10 клас, матурите трябва да са тогава. Затова Гроздилова предложи да се въведат два типа матури - след края на 10 клас върху задължителния материал и след 12 клас - върху профилираната подготовка. Във ВУЗ обаче ще може да се влиза само с втория тип изпит.
Не се разбра и как ще се осигури свободното движение на учениците след 10 клас. От думите на Гроздилова излезе, че децата ще могат свободно да циркулират във всички видове училища, независимо къде са учили преди това. Школата няма как да знаят колко ученици ще пожелаят да се преместят в тях. Така става невъзможно планирането на необходимостта от нови учебни зали и назначаването на още учители. Подобен проблем се очаква да възникне и в 4 клас, тъй като се предвижда специализираните училища да станат масово явление.
Предложената структура не решава и проблема с подготвителния клас в гимназиите. Според Гроздилова в 8 клас учениците могат да продължат да учат интензивно език, а в 9 и 10 да вземат материала за 8, както е сега.
Както в. "Сега" писа, в МОН съществува и втори, коренно различен вариант на тази структура - кампанията за прием в езиковите гимназии да се премести след 8 клас. Според този вариант тогава всички ученици държат изпит за завършване на основно образование - тест, който заменя конкурсите за езиковите. Интензивната подготовка по чужд език пък влиза в 9 клас. Не е ясно обаче откъде ще се вземат часове за нея.
Досега двата лагера воюваха в МОН, но на семинара в Боровец бе направен опит спорът да се изнесе в обществото. Вероятно предстоят нови схватки, защото ДПС е против лансираната структура. Наскоро заместникът на Доган Лютви Местан заяви пред в. "Сега", че партията му е спряла внасянето на подобен законопроект в НС. Хората на Доган не са съгласни заради социалната цена на орязването на основното образование. Това ще доведе до съкращение в не малко основни училища, около 1300 от които в селските райони.
Изненадващо в края на семинара зам.-министърът на просветата Юлиян Наков, който поддържа варианта за преместване на кампанията след 8 клас, смекчи позицията си. Според него подобно преместване може да е временна мярка, само за няколко години, докато бъде приета и влезе в сила новата просветна структура на Гроздилова.
Догодина пък ще има смесена система на прием в гимназиите - с класическите изпити по литература и математика или тест. Децата сами щели да решават кой вариант да предпочетат.
САМОКРИТИКА
Отчайваща картина на собственото си министерство нарисува просветният зам.-министър Юлиян Наков. Средната възраст на служителите е 46 г., отчете той. От 70 експерти само трима знаели чужди езици. Реформата била силно политизирана. МОН се е срастнало с издателства, частни школи и фирми, които влияят върху промените, обясни Наков. Той посочи като проблеми и разнобоят между издаваните от МОН нормативни документи, абдикацията на държавата от квалификацията на учителите и високият академизъм на обучението.
