Американски фирми получиха повечето договори за петролни и газови концесии в Либия на първия по рода си открит търг в Джамахирията, съобщиха световните медии. Би Би Си изтъква, че нито една европейска фирма не получи договор, докато американските гиганти като "Оксидентал петролеум" и "Шеврон Тексако" върнаха позициите си Либия, откъдето бяха изгонени преди повече от 20 години. Договори получиха също фирми от Канада, Алжир, Индонезия и Бразилия.

Територията, раздадена на лицензионната процедура, е по-голяма от България - тя има площ от 127 000 кв. км. Лицензионната програма на правителството привлече над 120 световни петролни фирми, от които 63 бяха допуснати до участие в първия търг. Тълпа от 300 официално облечени чуждестранни бизнесмени изчака пликовете с офертите да бъдат отворени и предложенията сравнени, преди либийските власти да обявят победителите.

В речта си при откриването на търга либийският премиер Шукри Ганем каза, че както правителството, така и петролните фирми трябва да работят честно. "Прозрачността на означава, че само ние трябва да сме позрачни. Това е също задължение на чуждите фирми да бъдат прозрачни", изтъкна Ганем.

"Оксидентал петролеум", в съюз с други фирми, получи 9 от общо 15 раздадени лицензи. Шефът на либийската петролна компания Абдул ал-Бадри коментира, че познаването на страната е било възнаградено. "Може би "Окси" познават страната, явно знаят за кои находища да наддават", каза той. Ал Бадри окуражи загубилите европейски фирми, като каза, че идния месец ще има нов търг за нови 40 залежи.

Либийският петрол има редица предимства: близо е до европейските пазари, качеството му е високо, цената на добива му е ниска. Либийският нефт започна да се извлича в края на 50-те години при управлението на крал Идрис, но производството му силно намаля след революцията на Муамар Кадафи. До преврата на 1 септември 1969 г. главно американски компании извличаха над 2 милиона барела либийски петрол дневно. Кадафи обаче ги национализира и производството спадна. По-късно правителството създаде Националната петролна компания, която сключваше сделки тип "джоинт-венчър" с чужди фирми при мажоритарно участие на Триполи.

Днес Либия произвежда 1.6 млн. барела петрол дневно и е вторият по значение африкански производител след Нигерия. В последния период петролът се експлоатираше изключително от европейски компании. Доказаните резерви на Либия са 36 млрд. барела, или 3% от световните. Много експерти са на мнение, че истинските залежи са над 100 млрд. барела и са най-високите в Африка.