Случи се безпрецедентното пролетно умиване на града, защото от пясъците стърчаха само кубетата на "Св. Александър Невски", които пръскаха позлата надалеч из равното Софийско поле. Птиците прекъсваха миграцията си на юг, заблудени, че летят над останките от покоите на крал Фарук насред Александрия. Археолози почистваха внимателно с фини четчици под опашките на лъвовете на Лъвов мост, вземайки ги за добре съхранени вкаменелости. От гъдела, който им причиняваха, те безмълвно си прехапваха езиците и каменни сълзи едрееха в дивите им котешки очи. Трудно се различаваха старите римски руини от по-късното съвременно строителство, което направи от всяка сграда паметник на културата. Беше добре дошло за администрацията, защото разходите по реставрацията на жилфонда се свеждаше до обозначителните табелки върху обектите, на които на няколко езика се обясняваше кой кмет кога е бил цар.

За чистотата на града хората плащаха "Такса кмет". Универсалната "Такса кмет" регулираше икономическия живот на столицата. Срещу "Такса кмет" софийските Хали бяха продадени на израелски нахали на цената на самолетен билет Тел Авив-София. Така се продаваше и всичко останало из страната. Чуждестранните инвеститори се охарчваха само колкото да дойдат дотук, за самолетните си билети, а в хазната влизаха дубликатите от тях, минаващи за държавни ценни книжа. Изредилите се шефове на Агенцията за приватизация си бяха обикновени кондуктори. Хората обаче проявяваха пазарна хитрост и предпочитаха да влагат в билети за градския транспорт, което непрекъснато вдигаше цените им и надеждата за благопристоен живот. Утре един билет щеше да струва колкото днес два. Невидимата ръка на пазара преджобваше наред.

Та като измиха града, лъснаха дупките из улиците на София и довтасаха кинаджииите от "Ню Имидж". Имаха намерението да снимат продължението на успешния касов филм "Спасяването на редник Райън", който редник така и не бе открит в първата серия. Считаха, че още по-трудно ще го издирят и спасят из зейналите столични кратери и във втората, та доволно потриваха ръце пред очертаващата се перспектива за по-дълъг сериал. Дано само не си изпуснат камерите някъде вдън земя и уличните псета не им надъвчат лентите. Искаха да спретнат нещо безкрайно като "Спасители на плажа". Имаха възможност да го търсят редник Райън и на къпалнята "Мария-Луиза", корабокруширал на ръба на басейна, почесващ оцелялата си топка. Можеха да снимат и "Милион и един далматинци", защото София беше милионен град, предимно кучета. Колкото по ги кастрираха, толкоз по се множаха, тъй като парите за кастрация отиваха за тринайсета заплата на кмета.

София се превърна в холиблудски дюкян, а звездните ни актьори заучастваха в поддържащи пози. НАТФИЗ започна да произвежда ширпотреба за бита, защото артистите ни играеха предимно на будоара пердето или на леглото матрака. Единствен Мастер Деянов се добираше до главна роля в мафиотски филми, за да изиграе блестящо на дон Корлеоне мустака. Взривен трамвай в центъра, каран от Жан-Клод ван Дам, можеше да бъде и шампионът по сумо Акебоно, който беше известен като Дай Джин и без проблем избутваше по жълтите павета няколко вагона, пълни с любимата пиячка.

След като отмихме пясъците и възстановихме миграцията на птиците, да вземе "Ню Имидж" да позакърпи и дупките след снимките, г-н и. д. кмете, ако редник Райън изскочи отнякъде здрав и читав, и наистина да придаде ню имидж на изстрадалата ни столица. Че ни се почупиха шарнирите на тазобедрените стави, а джантите тракат по-силно и от песента на колелетата.