:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 317
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

ТОЙ и ТЯ

ТОЙ - 21, учи машиностроене в ТУ, вече втора година е в София, живее в Студентския град в колония от Монтана и региона. Стаята му е с изтрит балатум на пода и проядена от влагата врата на тоалетната. Поделил е справедливо четирите стени й стени между Бейонсе, Анджелина Джоли, Десислава и мускулести голи мъже.

ТЯ - 20, твърди, че учи педагогика и всъщност го прави много добре. Има среден успех 6.00 и майка, която всяка седмица й праща сарми в правоъгълна пластмасова кутия, завита отгоре със стар вестник, и червени пълнени чушки в буркани. Всичко това тя държи на перваза от външната страна на прозореца в завързана с канап торбичка, защото няма хладилник. Убедена е, че Пловдив е много по-готин град от София. Сега и тя живее в Студентски град.

ТЕ - плащат по 80 ст. на час в интернет залата в 32 блок. Твърдят, че киснат в нета по цели нощи, за да си говорят със съученици в чужбина, заминали за там още преди да са завършили средното си образование. Всъщност се подвизават в IRC съответно с никовете: Той - terminator 3, а Тя - pink barbi.



... / ми кажи нещо за себе си / много съм хубава, не искам да се хваля / супер, дай ми снимка / нямам ще си сканирам другата седмица / кажи нещо за тебе / е, ще ме харесаш... как си / хехехе, бейби, имам мускулна треска / защо? / не бях загрял като вдигах днеска / :) какво си вдигал? / хехехе 90 от лежанка бейби / защо ги вдигаш? / за да съм хубав за теб / аз пък сега слушам радио 1, поздравявам те с тази песен, къде си? какво правиш? / мерси, в нас, пера, останах без дрехи / имам доста дрехи, които са ми големи след отслабването, да взема да ти ги подаря?!:) / ми давай хубавицо, но едва ли ще ми станат:)) /...



ТОЙ - преди да се изкъпе, е оставил горещата вода половин час да тече, за да му е топло после, сега се бръсне пред едно малко незапотено парченце от огледалото, слага си афтършейв, докато бузите му станат алени. Маратонките са шпиц пичеловки - гъзар, би възкликнала всяка барби от "Гео Милев", блузка с питбул на гърдите. На мястото е две минути по-рано от предвиденото, "ама много добре изглеждам, а?! леле, толкова се харесвам, че сам ще си посегна, ако бях жена, щях да съм ебати курвата!".

ТЯ - дошла е 15 минути по-рано, с най-неудобните си обувки е, "как можа тая пъпка да ми излезе точно днес?!" Два часа преди това е стъргала, после мазала тялото си. Взе черните прашки от простора на прозореца - още са влажни, но няма значение, ще изсъхнат на нея. Сега стои права и пристъпва от крак на крак болезнено, гледа разбитите плочки в краката си. Мисли: "Дано да е пич..., ами ако не е?! И да не е готин в крайна сметка, аз нищо не губя, боже, изглеждам ужасно, няма да ме хареса, мамка му, къде да се скрия да си издърпам гащите от задника?!"

ТЕ - двама самотни млади, бъдещето на нацията, живеят в инкубатор на нови идеи.



... / искам секс, искам да ме чукаш!:-) / мили, аз съм дама!!! / ако те видя как да те позная? / сладка, мини, дълга черна коса, зелен панталон с ниска талия и черна пелерина, кажи ми ти / висок, спортен тип, къса черна коса, шапка на янкийз / а къде мога да те видя? / възможно е на зимния / нека да е на четворката / добре /...



ТОЙ - забелязва кафяв панталон, забелязва и нея да стои в ъгъла на спирката, но като се вглежда, разбира, че панталонът е по-скоро зелен. Вижда и черната шубичка, която не може да скрие 65-килограмовото, около 155-сантиметрово с впит в задника панталон туловище. Пинк барби. "Бахси! Не трябваше да я каня без снимка... Ма кво - става, ше отиде зян момичето иначе!" Отива към нея с възможно най-надутата походка, която може да наподоби, и лицето му изобразява една разсеяна усмивка.

ТЯ - оглежда се за висок, спортен тип с бейзболна шапка на "Янкийз", вижда сянка зад гърба си, обръща се, кльощав, длъгнест, изпъкнали кокалчета на ръцете. "Сигурно трудно вдига лъжицата от масата, да не говорим изобщо за тия 90 килограма, не трябваше да се съгласявам без да го видя на снимка!"

ТЕ - запознават се срещу Стол 4 в Студентски град, ръката му е мека, нейната - отпусната, планове няма, ще вечерят в стола.

ТОЙ - реди се на опашка за храна, ще яде печено пиле, яхния от боб и компот за десерт, взима си консерва за домашна употреба - скъпо удоволствие за 3,70 лв., потиска уригня, която иначе би му се сторила забавна, погледът му бяга, мълчи упорито и после носи внимателно дребните бобчета, за да не прелее мазното от плитката чиния. Мисли си: "Трябваше да взема повече хляб. Кой беше на гости на Слави днеска??? Днес е неделя, има "Всяка неделя". Добре, че не си отваря устата много, сигурно мога да си завра палеца между предните й зъби, не мога да разбера какво ми говори."

ТЯ - срещу 2,85 - ще яде пиле фрикасе, бял ориз с месо и грис за десерт. Този път ще си позволи и малко бял хляб. Може нищо да не излезе, но ще се наяде поне. "Усещам го как ме оглежда, когато гледам встрани, ще внимавам да не се усмихвам, че да не се разрани пъпката, смотаняк, нищо не казва, стоеше зад мен на опашката, за да не го виждам!"

ТЕ - после ходят заедно до неговия блок, в неговата стая, след като са изяли всичко до последната троха. Сега си говорят за трудни изпити. Приключват цялата процедура за 35 минути + нейното събличане и обличане. Черният "Ъраузър" се вее траурно на най-високия клон на кестена пред блока, милион сперматозоиди въртят опашки все по-бавно в нощния въздух, тишина и стъпки в коридор.



... / за какво мечтаеш / майка ми взе пари назаем, за да замина това лято в Южна Каролина / ще се върнеш ли / ще се опитам да не се върна / ей супер и аз бих искал дано се получи някой ден /...



ТОЙ - хвърля шапката по съквартиранта си, който се прави, че спи дълбоко. "Чш-ш-ш, абе ей, педерас, не мо'е ли по-тихо да лъскаш?!". Смеят се, търси си анцуга под леглото, но намира черен потник, облича го и застава в поза пред огледалото, "д'еба, колко съм як, леле какооооо!". В джоба му е рестото от вечерята - един лев и тридесет стотинки. За интернет и тази нощ.

ТЯ - чува смях зад гърба си и собствените си стъпки в тъмния коридор, заобикаля опикания асансьор, който не работи от два месеца, изминава всяко от 140 стъпала бавно и внимателно. Прибира се, събува неудобните обувки, обляга се на стената, заслушана в равномерното дишане на съквартирантката си, опипом вади буркан с майчините сарми от плика на прозореца, взима вилицата, сяда на неоправеното си легло и се отдава на родния вкус, забравила диетата. Все още е с черната шубичка и зеления панталон с коланче от преплетени верижки.

Ангел Зафиров - визитка

Ангел Зафиров е на 24 години. Роден е в София, пише отскоро. Има публикации в централния печат, готви сборник с разкази. За образованието си казва с ирония: "Завършил съм средно специално през 1999. Оттогава твърдя, че уча информатика."
17
772
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
22 Май 2004 07:44
Браво, момче! Ще стане писател от тебе! Четивото ти е силно. И гнусно като самия живот. Пожелавам ти успех!
22 Май 2004 08:23
Хареса ми! Въпреки мизерията пак бих се върнал в тези години ! Ех...!
22 Май 2004 08:42
тоя от снимката прилича на фил колинс, но тoва което е написал е голема боза
22 Май 2004 09:13
защо бях тръгнал да критикувам момчето. нека да пише - по-добре, отколкото нищо да не прави

Edited by - peper7 on 22/5/2004 г/ 12:34:11

22 Май 2004 10:53
На мен ми хареса. Момчето пише добре и това е важното.
Имаш ли си го отвътре, трябва само да продължиш. Пиши, момче!
Снимката пък какво общо има?
С хубава снимка писател не се става.
22 Май 2004 12:33
писането верно не е лесно, още по трудно е да казеш нещо което друг преди теб не е казал.ами не требва да се връщаш мнoго назад във времето за да прочетеш този разказ, примерно от чарлз буковски...единственно без интернет кафето.иначе нека си пише момчето..щом има кой да му помества работите а
и да ги чете.хубаво прави че поне си изкарва хляба с писане а не с продажаба на мариуна.
22 Май 2004 17:27
Готино!
22 Май 2004 19:05
Наитина е много готино Останалото го е казал преди мен Валери Станков
22 Май 2004 21:04
Добро е, хареса ми, а и, си припомних за чудесните студенски години.
23 Май 2004 08:25
Също съм за
Много ми хареса. Браво, пич
23 Май 2004 12:28
Настръхвам като го чета, толкова е вярно и тъжно! Уловени са духа и мислите на студентите, все едно слушам приятели от Студ. град.
23 Май 2004 18:40
От една страна си викам: Уловило е момчето ПРАЗНОТАТА!, но пък от друга си казвам: А не е ли това ВЪЗХВАЛА НА ПРАЗНОТАТА?
Все пак, героите са пластични, съвсем реални и сякаш изкопчени от монотонния живот в "Студентски град". Мама и тати инвестират в бъдещето, а бъдещето е не това което едно БЪДЕЩЕ трябва да е. Еба си. Гадничко.
Въпреки всичко:
Най-вече заради това, че предизвиква следпрочитно замисляне, а това хич не е малко!!!
23 Май 2004 21:15
И на мен ми хареса, ако ще и да е пооткраднато оттук-оттам...
Все пак това е реалният живот...
24 Май 2004 09:34
Когато някои живее в студентсия град (в който Грациан не е живял никога а е живял в това което и дори да не харесва му се налага от ДЕМОКРАТИЧНИТЕ обстоятелства) това няма значение -- има значение , че написаното е предпоставка за вяра в талантлив човек.
Казва ти го стар вълк който е изпил с Валери Станков колко ти не можеш да пренесеш на ръце...
Карай право и не се влияй от "умни" мнения...
24 Май 2004 09:47
Браво!! Мног добре написано и безкрайно тъжно. Вчера си направихме среща на съученици от гимназията по-вече от двадесет години от завършването. Оказа се че социализма е направил от нас инженери лекари учители и общо взето добре възпитани семейни хора. Не ми се мисли какви хора ще са лиричните герои на разказа след 15-20 години. За нищо на света не искам моят син да има младост като сегашните млади хора и за това ще направя всичко възможно за да му осигуря обстановка и възпитание което аз съм получил но не и тази нищета на духа която цари в момента в България!!
24 Май 2004 14:28
Ха-хаааааааа!

Студентски град...
Граци, ти пък къде видя възхвала? Да, уловил е празнотата
София като един уголемен Студентски град как ви се вижда? (Не посмях да напиша България)

24 Май 2004 17:41
Хареса ми! Продължавай да пишеш, заслужава си!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД