22 Май 2004 01:51

Мислех си, че след като опикаха луната, не може да стане по-зле
Ето, че можело - вече таковат и децата си ...
Ех ... както казваше един от форума - що ли ме научи мама да чета ...
Обещавам отсега само да пиша

22 Май 2004 07:37

Този път Петър Лозанов рови много надълбоко и затова вонята е страшна. Мирише на борсук.
Мони, свиквай да четеш!

22 Май 2004 10:36

Много силно ! Тежко зе четене, но истинско ...

22 Май 2004 10:40

Какъв вид поезия е това???
Г-н Станков, и на мен ми се струва познато цитираното от Мони мнениеВашите стихове са нещо съвсем различно! Такава поезия обичам аз.

22 Май 2004 10:53

Тя!
Петър Лозанов е поет, когото ценя и чета от години. Стиховете му в "Антология" днес са много тежки, дори болезнени, пълни с драматизъм и точно поради това събуждат горчиви, много горчиви мисли. Това имах предвид в коментарчето си. Колкото до моите стихове, благодаря Ви!

22 Май 2004 11:41

Жестока истина ! Напомня ми с нещо Пеньо Пенев - "...пиян съм се клатушкал през нощта..." или "...ей хлебоеди, слушайте, и аз съм хлебоед..."/цитирам по памет/.

22 Май 2004 13:29

moni, в случая не си прав. Това горе е значително по-качествено от опиканата луна, снобчето от Френската и тем подобни "млади творци". Не че ще стане любимият ми автор, но все пак е класи отгоре!

22 Май 2004 15:31

Амииии...
Кво общо има качеството на тва, дет чета по-горе, с истината. "Истината" моем и у кръчмата да си я споделяме, аре нема нужда...

22 Май 2004 21:17

Форца НАТО,

Аз доста чета
Даже си отворих стихосбирката на един друг поет.
И прочетох едно друго стихотворение.
Ето го:

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
.
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
.
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи.
.
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни.
.
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш...
.

Не знам защо, може би съм старомоден, но ми харесва доста повече, отколкото гореспоменатият поет
Ето какво - ако той (гореспоменатият) можеше да предизвика у мен поне половината емоции, които предизвика цитираното от мен стихотворение, тогава щях да го призная

Наречете ме прекалено претенциозен и дори сноб. Няма да се разсърдя
Но не ми се яде салам ''кучешка радост'' след луканка

23 Май 2004 16:00

Днес цялата Антология е много силна. Просто живота, изпян в проза и стих.
И да се сравнява с Дамян Дамянов и други велики автори не е уместно, несравними неща са, друго време е.
Талант е важно да имаш, в точното време, макар в тъжното място.
Поздрави на авторите.

23 Май 2004 18:25

Има си човекът почерк и визия, а на всичкото отгоре и изключително богата палитра от нюанси на черното. Въпреки, че аз, лично, съм любител на по-оптимистичната и обагрена в по-жизнеутвърждаващи форми римика, не мога да отрека финеса на автора при обрисовката на дълбокодънните форми на екзистенция. Неговите герои смърдят на "Бакърена фабрика" и безспорно имат онзи автентичен дъх на подпикани стари панталони, евтино "Светло пиво" и панелокомплексна сивота.
Наистина е малко по-мрачен и по-гробищнолюбен отколкото сме свикнали да четем, но пак повтарям( с други думи, де): не мога да отрека, че е изпълнен с онази откровенност и пълнокръвност която трябва да очакваме от истинския поет.
Малко повече кураж и надежда, авторе. Живота в края на краищата е толкова кратък и като помислиш че след него следва безкрайността на мъртвостта, трябва и да го уважаваш малко повече, в края на краищата. Представи си какъв брилянтен шанс ти се е отдал - да бъдеш жив в някаква си мимолетна секунда от битието...барем малко му отдай почит, да си кисел, начумерен и мъртъв имаш цялата му безкрайност, в края на краищата*. Тъй де.


_________________________________________ ___________________________
*е, виж: ако си болен от неизлечима болест - такъв светоглед ти е простен и моите извинения, но ако си жизнен човек натоварен само с обикновенните делнични тегоби - еби му майката на мрачното и се поогледай наоколо. Разбери- ти имаш невороятният шанс да си жив! Представи си!

23 Май 2004 19:44

В интерес на истината, сега прочетох произведенията в тяхната пълнота и съм склонен да се съглася, че авторът има талант. Но черното в неговите произведения, струва ми се, е повече. Знам ли ...

23 Май 2004 21:20

moni, не бързай да се съгласяваш! И на мен не ми хареса, може би защото не разбирам от поезия...

23 Май 2004 21:28

Грациане!

23 Май 2004 22:56

"Всяка втора къща е болница
всеки трети човек-умрял".
това от Канада трудно се усеща, Грациане

23 Май 2004 23:56

УВАЖАЕМИ ФОРУМЦИ!
НАЙ-ИСКРЕНО ЧЕСТИТЯ НА ВСИЧКИ ВИ НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ ПРАЗНИК-
"24-ТИ МАЙ" !!!
НЕКА ОЩЕ ДЪЛГИ ГОДИНИ ДА ЧЕТЕМ "А, Б, Ве..." И ПИШЕМ В ТОЗИ ФОРУМ !!!
......................................... ......................................... ................................
ЧЕТИ, ГОВЕДАРЧЕ!
На сянка, под ореха, говедарче
опърпано видях, седнало бе -
очи вперило в скъсано букварче.
- Какво четеш ти, миличко другарче?
Чета: а, бе.
Чети, чети! То чудо днеска прави
туй дребно нещо под това небе,
то мъртви буди, дава ум на здрави,
туй второ слънце бог ни сам остави:
чети: а, бе!
Чети! То прави сляпото окато -
из тоя извор целий свят гребе -
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато:
чети: а, бе!
Да, слънце то е. Срам за оногова,
кой в мрак духовен жив се погребе!
Чети, чрез него твар ще станеш нова
и силна, за световний бой готова:
чети: а, бе!
Ти малко си, но труд те чака тука,
без труд не може нищо - и не бе!
При мишци силни прибави наука -
разковничето там е на сполука.
Чети: а, бе!
..................
Иван ВАЗОВ

Редактирано от - paragraph39 на 23/5/2004 г/ 23:55:23

Създадено: 23.5.2004 г. 23:54:29