С това е изобилна съботно-неделната преса. И докато при фундаменталистите нищо не може вече да ни учуди - атентати из Ирак и Пакистан, пък "полските войници също биели", както се шашка "Новинар", - то с фундаменталностите е другояче. Пълно е със съдбовни прозрения. Те се въртят най-вече около новия химн на "Партията на Костов". Всички газети го нищят естетически и всякак. Нас обаче най затрогна римата "мен" и "ден", която изумява със своя оптимизъм и уникалност. Породиха ни се и някои въпроси - дали в лирико-музикалната подкана "Само миг поне, миг поне повярвай", мигът следва да се идентифицира като няколкото секунди в стаичката с бюлетините, или се касае за опит да се противопостави мимолетната вяра на мераците за постоянно верване у некои други политформации? Белким прозрем.

Като казахме символи - и тях пресата не подминува, нищят ги психолозите. В "Стандарт" на въпрос как хората възприемат партийните символи психоложка отвръща: "...има утвърдени такива на женското начало. Например цвете, раковина, нещо, което има кухина, защото напомня вагината..."

Голяма фундаменталност е разстлал и Миша Глени в "Капитал", гдето обяснява нещата с Косово и защо не вървят. "Ако... живеете в собствената си държава, ще ви бъде много трудно да бъдете нечестен (айде де). Но ако сте от другата част на света... и работите в Косово по някакъв икономически проект, вие нямате никаква връзка с Косово, което ви улеснява максимално, ако сте решили да откраднете пари. Корупцията и криминалното поведение сред представителите на международната общност са твърде силно разпространени."

Ама това са дреболии в сравнение с откритията, до които на цяла страница се е добрал "24 часа". А те са, че Анна Сендова пие 4 литра вода, и как готви салата: "Късам вътре салатата и добавям чепички (sic!), лук, малко маслини."

Тук и Осама не върви.