|
Ако все пак сме научили детето да чете, аз препоръчвам за празника една книжка, която е изиграла голяма роля в развитието ми - "Това се случи на 35 май" на Ерих Кестнер. На български има две издания, и двете са с оригиналните илюстрации на Валтер Триер; като малък съм чел първото, сега се намират, макар и рядко, единични бройки от второто - дело на ИК "Прозорец" от 1992 г.
Накратко в книжката се разказва за следното: ученикът Конрад е силен по математика, но със слабо въображение - за разлика от чичо си Рингелхуд. Има задача да напише съчинение за Южните страни. Чичото взема проблема присърце и направо организира едно пътешествие, което тръгва от някаква фантастична задна врата на гардероба му - тя се появява само на 35 май и служи за трансграничен коридор.
Материал за съчинението се насъбира предостатъчно. Придружени от кон на летни кънки, Конрад и чичото се запознават с Опакия свят (където се наказват лошите родители), Обетованата земя на безделниците и т. н.
Специално внимание заслужава Замъкът на великото минало. Там времената и личностите са романтично объркани. В градината на замъка Албрехт Валенщайн (главнокомандващ имперските войски през 30-годишната война и по-късно герой на Шилер) води битка с Анибал за превземането на розов храст... Сражението се води с оловни войници и сух грах. Момчето се опитва да даде тактически съвет за подобряване военната стратегия на единия пълководец, но той грубо възразява: "Ти си глупаво момче! Не е важно колко войници падат, а дали имаш резерви в кутията."
В детска възраст прочетох книга с почти същото съдържание и почти буквални цитати, но без да се посочва източникът. Авторът е българин, но името му забравих. Така му се пада!
Ерих Кестнер обича децата, но бидейки автор със силно развито социално, историческо и футуристично мислене, прави тъй, че детските му книги да вървят на няколко възрастови и културни нива. Четеш като малък и се възторгваш, без да му мислиш; после обаче поотрасваш, хващаш повече и по-дълбоки послания и чувстваш, че има още. През това време историята си върви и изведнъж се оказва, че Кестнер в една детска книжка е провидял мобилните телефони, умните бомби и "Механичният град Електрополис", в който "хората, изглежда, не работят, а само пътуват напред-назад с колите си..." Всичко в Електрополис се ръководи "някъде отдалеч". Смущаващото в тази пророческа фантазия е, че Електрополис накрая се саморазрушава...
Исках да публикуваме този текст на 35 май ("Няма нищо чудно - уверява Кестнер - на тази дата може да се случи какво ли не..."), но срещнах съпротива и липса на въображение в редакцията - било невъзможно! :))) В името на децата и заради празника им се съгласих на компромис: весел и щастлив 1 юни.
