4 са държавите с света, в които евтаназията е разрешена - Белгия, Холандия, Италия и американският щат Орегон, показва проучване, възложено от комисията по правата на човека и вероизповеданията в НС. По данни от анкетата на Съвета на Европа в повечето държави-членки евтаназията е наказуем акт. Не се допуска евтаназия във Великобритания, Германия, Испания, Ирландия, Кипър, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Сан Марино, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватска, Чехия.

Терминът "евтаназия" произхожда от старогръцки - euthanasia, и буквално означава "лека и красива смърт без външна намеса". С течение на времето променя значението си.

В науката и в част от националните законодателства евтаназията се дели на активна и пасивна. При пасивната евтаназия смъртта настъпва в резултат от прекратяване на лечението. Активната евтаназия е съзнателно прилагане на мерки, целящи да прекратят живота на пациента.

Най-масово и от най-отдавна евтаназията се прилага в Холандия. Още през 1984-а холандският съд вади евтаназията от списъка с престъпления. Прилаганият в момента в Холандия режим за евтаназиране е силно критикуван както заради либерализма си, така и поради редица доклади, установяващи липса на контрол. Една от най-спорните норми в него е липсата на разлика между психическа и физическа болка. Холандският закон за евтаназията и подпомагане на самоубийството изрично изисква страданието на пациента да е непоносимо, но не изключва и възможността контролирана смърт да се прилага и спрямо пациенти с тежки психични проблеми. Тази практика се налага през 1993 г. след тежко дело и възникнал съдебен прецедент. Тогава наказателният съд в Холандия оправдава д-р Чабът за евтаназирането на 50-годишна пациентка. Лекарят решава, че тя страда непоносимо от тежки личностни проблеми. Пациентката е с тежък брак, провалил се след смъртта и на двамата й сина. Единият умира от рак, другият се самоубива.

Има сериозни основания за съмнения, че лекарите не докладват всички случаи на евтаназия, както изисква законът. Официална проверка през 1991 г. установява, че едва 18% от случаите са докладвани. През 1996 г. процентът нараства на 41.

3600 са били през 1996-а случаите на прекратяване на живот по желание на пациента в Холандия. Лекарите са подпомогнали други 238 души да се самоубият. Счита се, че реалните цифри са по-високи. Има съмнения, че в Холандия за тази цел пристигат и чужденци, въпреки че законът изрично не разрешава подобно нещо. Презумпцията е, че лекарят няма как да познава чужд гражданин.

Тежки дебати предизвика и австралийският закон за евтаназията от 1996 г., който впоследствие бе отменен. В Австралия евтаназията се свързва с името на Филип Ницшке, известен в медиите като д-р Смърт. Ницшке помага за смъртта на 4-ма души чрез специална софтуерна програма. Пациентът отговаря на серия от въпроси, като последният е "Желаете ли да умрете?". Ако отговорът е "да", машината инжектира смъртоносна доза вещество в пациента.

Шумен скандал се разрази около един от четирите случая - смъртта на 69-годишната Нанси Крик. Крик се самоубива с помощта на Ницшке пред 22-ма свидетели и записвайки смъртта си, за да може това да се използва в кампания в полза на евтаназията. На сайта си Крик описва детайлно страданието си - силните болки, които ракът ти причинява, сериозната загуба на тегло и др. След самоубийството й обаче се установява, че няма следи от рак и че той вероятно е успешно отстранен при проведена преди самоубийството операция.

Обратен е случаят в Белгия. Там евтаназията се разрешава с надеждата, че тази дейност ще се регламентира. Към това се прибягва след оповестяването на фрапиращи данни през 2000 г. Мащабно проучване установява, че на евтаназия, макар и да е забранена, се дължат всеки 1 от 10 смъртни случая. Смъртните случаи, причинени от лекари без съгласието на пациента, се оказват 3,2% от всички случаи срещу 0,7% в Холандия.

В Италия пък е разрешена само пасивната евтаназия и то в крайни случаи.