|
Парадоксално, получил се е филм, в който абсолютно нищо не е наред - като започнем от живота на героите и стигнем до жанровата дефиниция и публиката, на която този филм (потенциално) ще се хареса.
Жанрът на "Скрити белези" (оригиналното заглавие е още по-забиващото "The Human Stain") се колебае някъде между романтичната драма и психологическия трилър. Очакванията, че отличните актьорски изпълнения и резките сюжетни завои ще направят филма интересен, не се оправдават. Той е просто посредствен - да не говорим, че любимата на Рот тематика за срама и кирливите ризи от миналото е и потискаща.
Кастингът е извънредно неправдоподобен спрямо сюжета - кой нормален зрител би повярвал, че синеокият британец Антъни Хопкинс е от друга раса или че аристократичната Никол Кидман е чистачка и доячка на крави? Другия път.
При все това двамата титуляри са единствените, които постигат нещо в опитите за спасяване на този филм. И Хопкинс, и Кидман отдавна се прескочили етапа, в който могат да направят каква да е роля. Фактът, че те са на екрана почти през цялото време - заедно и поотделно, - буквално е единственото, което прави "Скрити белези" гледаем.
За сметка на това Гари Синийз (в ролята на писателя разказвач, може би самият Рот?) е откровено непоносим. Ед Харис като откачения бивш съпруг на Никол въобще не се забелязва в суматохата, а визията е постна като интериора в психиатърски кабинет.
Метафората "Ахил на виагра" е единственото запомнящо се нещо не само в диалога, и то само защото "Троя" прави опашки пред киносалоните в същия момент.
"Скрити белези" е муден, интелектуалничещ, фройдистки филм, в който неангажиращите разговори за Клинтън и Моника Люински (романът на Рот е писан точно по време на аферата) съжителстват с дълбокомислени анализи върху расизма, сексуалното насилие над деца и политическата коректност. Честно казано, вече прекалиха и с трите.