Уважаеми радиослушатели, аз, вашият покорен слуга, бях единственият представител на медиите, допуснат на срещата в Будапеща, където българските десни партии бяха поканени да се разберат и обединят. Можем да съжаляваме, че тук не пристигна и софийският арменски поп, който щеше да бъде много по-полезен, отколкото зам.-председателят на Европейската народна партия Вим ван Велцен. Който, между нас казано, никаква не я свърши.
Будапещенската среща започна с голям конфуз, тъй като на летището същият този Вим ван Велцен посрещаше всички с "Йонапоткиванок", което на унгарски ще рече "Добър ден желая". Делегатите обаче решиха, че холандецът ги псува и оттам всичко тръгна накриво, та чак до приключването на конференцията. Щото на края на срещата същият този Вим ван Велцен викаше на всички "Визонтлаташра!" - довиждане, демек, но на заминаващите пак им звучеше мръснишки.
В оставащите няколко минути на емисията мога да споделя, че най-добро впечатление сред унгарците направи представителката на партията на временно отстранения столичен кмет - тя беше много елегантна, а и прическата й беше впечатляваща. Изобщо, личеше си, че е гледана жена, не чия да е, а на банкер. Председателката на бившата управляваща сила също беше много красива, но с една по-зряла красота, дори по-мъдра, бих казал. Съпредседателката на третата политическа сила пък бе оценявана по-скоро интелектуално. Малък гаф бе допуснат с председателя на най-новата дясна българска партия - домакините по погрешка му бяха запазили стая в друг хотел, където се провеждаше глобален симпозиум на ромските интелектуалци, но господин ван Велцен бързо оправи недоразумението.
Иначе самата среща премина в характерното за българските политици форсмажорно настроение, изразяващо се в реплики като: "А ти кой си бе?" и "А ти ма, що не се погледнеш на какво приличаш?" Или дуплики от рода на: "Ти с комунистите ли си, бе?" и "Царедворец ниеден!" По едно време господин Вим ван Велцен се намеси с "Йовьо ибен о нярон...", което значеше "Догодина през лятото...", но българските делегати - с пълно право - пак помислиха, че ги псува, и му завикаха първо да си оправи наркоманите и хомосексуалните бракове в Холандия.
Накрая изнервеният холандец предложи, този път на чист английски, следващият път да се срещнат при президента Буш. Но и това не бе прието - бившият премиер рече, че само ако му дойде на крака. И то, ако оня бъдел преизбран. На което представителката на временно отстранения софийски кмет рече язвително: "Те него щат, ти бъди рахат, ама тебе кой ще те избере?" Бившият премиер й отговори с "Айде да не знаем как стана депутатка, ако не беше царят, имаше да си стоиш вкъщи и да почистваш с лавандулов спирт лицето на мъжа си!" Със завидно спокойствие дамата отмина козметичната обида и му отвърна, че поне мъжът й не пере пари на руски евреи. Тук се намеси съпредседателят на съпредседателката и обвини банкерската съпруга, че плащала на вестниците да го наричат "безопасна игла". След отговора на последната "Ми ти да не се мислиш за губерка, бе?" нервите на холандеца не издържаха и той набързо закри конференцията на високо равнище.















Това е положението, Минке!Англичаните казват , че всеки народ си заслужава управляващите.Дано на следвещите избори да си заслужим нещо по- добро, но като виждам какво ни се предлага...