Наркотиците са лошо нещо - по това спор няма. Ефектът от почти всички наркотици образно може да се опише така: отваряш една ирационална врата, затваряш няколко рационални; отваряш си метафизическо прозорче, но се прецакваш социално; и т. н. Дори марихуаната, която спада към тъй наречените меки наркотици, не е безобидна, колкото и да им се иска на някои особи.

Има обаче една порода хора, които хем си пържат мозъка с наркотици, хем не си го доизпържват, а се развиват и постигат успехи в живота. Някои от тях стават добри писатели. Винаги са ми били много чудни тези хора, защото на живо не познавам нито един такъв - да отбира от твърди наркотици, но да не си е загубил акъла. Всичките ми познати, които се подведоха по твърдото, са в лошо положение за години напред.

Ървин Уелш е голяма работа не защото е най-добрият шотландски писател - има много по-добри от него. Наркопрозата също не е негово откритие, защото на света има и литература, и наркотици много преди да го е имало Ървин Уелш. Само че той повлия на страшно много хора - отприщи цяло едно литературно течение (наречено за удобство "кръв и сперма"), което заля и двете страни на Атлантика, а и насочи към книгата хора, които иначе имат съвсем други интереси - споменахме вече за пърженето на мозъка.

За мен Ървин Уелш е ценен с това, че се опълчи срещу Космополитън-естетиката или т. нар. "хоризонтална култура". Става въпрос за онова огромно културно и социално пространство, където жените са руси (идеалният мъж е този, който и насън напипва G-точката), мисленето е порок, а потреблението - култ. Умни хора казват, че тази култура е причина за войните и световната несправедливост. Ървин Уелш не е точно умник, но показа, че дори в последната наркоманска отрепка има повече душа, отколкото в героите на Космополитън.

Уелш е тарикат. Твърди, че преди да се напечели от писателство, е направил пари на борсата в лондонското Сити. Не съм сигурен, че е така, някак си не мога да му вярвам на всяка приказка, но както и да е. Мисълта ми е, че написа и няколко книги, поради които го заподозрях в халтура. Впрочем негова си работа, всеки има право и на малко чалга.

Ако трябва да отлича една книга от вече солидното творчество на наркомана Уелш, бих посочил "Кошмарът марабу" - наистина дълбок и смислен роман, със социална мисия, с принос, както се казва, към съкровищницата и прочие. Толкова много ми хареса, че прочетох и почти всички глупости, които по различно време изписа авторът по една "еврова" или друга причина.