Преди броени дни приключи прощъпалникът на една от ключовите промени в средното образование - въвеждането на ранно чуждоезиково обучение. Тази година завърши първият випуск второкласници, учили освен родното и чуждото а, бе. Така те излизат с едни гърди пред каките и батковците си. До края на 8-и клас предимството им ще бъде доста солидно. Те ще са учили два чужди езика вместо един и ще имат в свидетелствата си за основно образование 290 часа чуждоезикова подготовка повече.


Засилената подготовка по езиците е част от процеса на присъединяването ни към ЕС. Европа си е поставила за цел до 2010 г. да се превърне в най-конкурентоспособната икономика, базирана на знанието - така нареченият Лисабонски процес. Владеенето на чужд език е един от основните инструменти за постигането на това. Ето защо ЕС е поставил задължителна рамка за чуждоезиково обучение - в училищата трябва да се изучават минимум два чужди езика.
България открай време е в унисон с това изискване, обясняват експертите на МОН. Още при комунизма в училищата се учеха два чужди езика. Тогава обаче съществуваше задължително изискване единият от тях да е руски. След 1989 г. това условие отпадна.
Дълго време обаче - чак до началото на 2003-2004 г., училищата,

започваха да преподават
чужд език прекалено късно -

едва в 5-и клас. От 5-и до 8-и клас за чуждоезикова подготовка бяха предвидени общо 544 часа. Задължителното изучаване на втори чужд език започваше едва в 9-и клас.
Просветното министерство сложи край на тази практика за тазгодишния випуск второкласници. За тях бе въведен нов учебен план. Според него първи чужд език вече започва да се изучава от 2-и клас с минимум 2 часа седмично. В 3-и и 4-и клас тези ученици и випуските след тях ще имат 3 часа седмично чужд език. В 5-и клас за тях става задължително и изучаването на втори чужд език.
Резултатите от ранното чуждоезиково обучение ще могат да се анализират в дълбочина едва когато тазгодишните второкласници завършат 8-и клас. Изминалата пилотна година обаче вече очерта основните проблеми, с които училищата и министерството трябва да се преборят.
Един от най-сериозните проблеми, които възникват, произтича от правото на учениците сами да решат какъв език да учат. В просветното министерство признават, че второкласниците

масово искат да учат като
първи чужд език английски

Поради ниското заплащане на труда и възможността за реализация в други поприща училищата страдат от чувствителен недостиг на квалифицирани учители по английски.
Доколко сериозен е проблемът показват данните на МОН за броя на учителите по чужди езици в страната и степента им на правоспособност. Английският е най-масовият език в началните училища. От общо 3296 учители по език 2838 (72,3%) преподават английски. В същото време обаче това е езикът с най-голям процент неправоспособни педагози. Всеки четвърти учител по английски (24,65%) във 2-и клас през изминалата година не е имал необходимия ценз, става ясно от статистиката на МОН. За сравнение процентът на неправоспособни учители по останалите чужди предмети, изучавани в момента във 2-и клас - немски, руски и френски, е доста по-нисък. 12,2% са неправоспособните учители по немски, 11,55 - по френски. Руският е с най-добри показатели - 9,2% неправоспособност.
Проблемът щеше да е още по-сериозен, ако миналия септември просветното министерство не бе облекчило режима за преподаване на чужд език в началните училища. Преди промяната инструкцията за правоспособност изискваше учителите по език да са филолози или да имат полувисше с чужд език. Новите правила позволяват

чужд език да се преподава от
по-широк кръг специалисти,

като вече се зачитат и квалификациите, отговарящи на равнище Б2 от европейската рамка за езиците.
В просветното министерство не се притесняват, че облекчените условия ще доведат до спад на качеството. "Няма нищо притеснително чуждият език да се преподава от началните учители, стига да са добре подготвени. Целта ни е да ги квалифицираме достатъчно и в същото време да освободим филолози за по-горните курсове, където материалът се усложнява", изтъкват от МОН.
Липсата на учители с английски вероятно е една от причините за масовото изучаване на руски. От четирите чужди езика той държи втора позиция с общо 667 учители (17%). Не е ясно каква част от децата действително са искали да учат руски и колко са били принудени поради липса на друга възможност. Анализ на разминаването между ученическите желания и наличните кадри в МОН няма.
Немският и френският не са толкова разпространени като първи чужд език - преподавателите по тях са съответно 5,6 и 5,1% от общия брой на учителите по чужд език в началното училище.
Неравномерното обезпечаване с кадри е довело до сериозни разлики между различните райони на страната. В Шуменска област например английският и руският се изучават почти равностойно, като броят на учителите по английски съвсем леко надхвърля този по руски - 46,6 към 40,7%. На второ място по разпространение на руския е област Добрич с 33,9% преподаватели. Следват в нисходящ ред Ловеч, Бургас, Велико Търново, Монтана, Пазарджик, Сливен, Хасково. Няма данни за кадрите по типове населени места - градове и села.
От цялата страна пък най-много учители по английски има в София-град - 90.3% от всички педагози с чужд език. В Топ 10 по този показател попадат още Смолян (87,9%), Благоевград (87,4%), Враца, Кюстендил, Габрово, Перник, Пловдив, София-област, Видин, Русе (81,7). Френски най-много се учи в областите Пазарджик, Кърджали, Силистра - от 14,9 до 10,8%, а немски - в Кърджали, Шумен и Пазарджик - от 16,1 до 10,9% от учителите.
Според експертите в МОН липсата на реален избор не е толкова страшна заради възможността за изучаване на втори чужд език в 5-и клас. Ведомството се надява, че до учебната 2006-2007-а, когато влиза в сила промяната за 5-класниците, ще имат много повече квалифицирани педагози по английски и децата ще могат да го изберат като втори чужд език. Специалистите изтъкват като аргумент въвеждането на две нови специалности в университетите - начална педагогика с чужд език и начален учител по ранно чуждоезиково обучение. Предстоят и летни квалификационни курсове. През тях се предвижда да минат около 1000 учители по чужд език в началните училища. Миналата година те бяха квалифицирани да работят по новата програма за 2-и клас, а сега ще се обучават за 3-и и 4-и клас.


Области с най-висок процент неправоспособни учители по езици (английски, немски, руски и френски)

Област	Процент неправоспособни
1. Търговище	58,3
2. Разград	57,3
3. София-област	37,7
4. София-град	35,4
5. Кюстендил	32,4
6. Велико Търново	31,1
7. Враца	29,4
8. Благоевград	29,2
9. Видин	25
10. Шумен	24,6

Области с най-нисък процент неправоспособни учители

Област	Процент неправоспособни
1. Ловеч	4,1
2. Пловдив	4,7
3. Кърджали	5,6
4. Ямбол	7,0
5. Смолян	7,1
6. Варна	7,6
7. Добрич	8,9
8. Силистра	9,6
9. Пазарджик	9,9
10. Хасково	12

* Стара Загора, Сливен, Плевен, Бургас, Русе, Габрово, Монтана, Перник са по средата между двете класации с от 15,2 до 23,4% неправоспособни учители.