Извинявам се за дългата препратка, но това е резюме от националния план за развитие, така както е приет от Министерския съвет на 5 юни 2004 - отново за размисъл и дискусииРезюме на Националния план за икономическо развитиеНационалният план за икономическо развитие на Република България за периода 2000-2006 г. (НПИР) е първият документ, разработен след прехода към пазарна икономика, който адресира дългосрочни въпроси на социално-икономическото развитие в България.
С него се въвежда комплекс от съвременни подходи за планиране и програмиране. Актуализираният през септември 2002 – април 2003 г. документ представя
визията за бъдещото развитие на страната, съответстваща на националните приоритети, напредъкът в преговорите с ЕС и промените в икономическата ситуация и външната среда от 1999 г. насам. Наред с това планът е основа за преминаване към многогодишно програмиране на ползването на пред-присъединителните фондове на ЕС, по-специално програма ФАР.
Разрешаването на социално-икономическите, структурните, екологич-ните и други проблеми в България изисква прилагането на много-аспектна политика, насочена към нарастване на конкурентността, подобряване на качеството на живот (включващо растеж на доходите и по-висок жизнен стандарт), подобряване на базовата инфраструктура, дерегулация на естествените монополи в енергетиката, телекомуникациите и железопътния транспорт, възприемане на правото и стандартите за качество на ЕС, намаляване на регионалните различия и т.н. Разрешаването на тази комплексна задача изисква широк обществен консенсус и висока степен на организация на публичната администрация, преди всичко, ясно определяне на общите цели и приоритети на страната.
Визия, стратегически цели и ключови национални приоритети
Визията на актуализирания Национален план за икономическо развитие, която обединява усилията на държавната администрация и социалните партньори, е българската икономика да достигне до такива стандарти на конкурентност и развитие, които до позволят успешната интеграция на страната в ЕС в началото на 2007 г., с което да допринесе за социално-икономическата стабилност в Европа.
Осъществяването на визията на Плана предполага като минимум достигането на три стратегически средно-срочни цели:
Създаване на подходяща социално-икономическа среда, която да благоприятства интеграцията на България в ЕС;
Постигане на устойчив и балансиран икономически растеж, сравним с другите страни в процес на присъединяване, и подобряване на конкурентността на ниво индустрия, компания и човешки ресурси;
Намаляване на различията между регионите и социалните групи, и цялостно подобряване по отношение на заетост, доходи, и качество на инфраструктурата.
С
първата цел българското правителство адресира своята функция да
създава среда за местните и чуждестранни, публичните и частни ресурси с оглед постигане на изискванията и предварителните условия за присъединяването на страната към ЕС. Увеличаването на инвестиционната дейност е необходима предпоставка за постигането на общото целеполагане за социално-икономическо развитие. То съдържа такива предварителни условия, като върхо-венството на закона и принципите на пазарната икономика, изпълняване на изискванията на ЕС за опазване на околната среда, държавните помощи, качеството на публичните услуги, равните възможности, публичност и прозрачност и т.н.
Устойчивият и балансиран растеж, заложен като втора цел, включва постигането на темп на икономическия растеж над средния за страните-членки, ниска инфлация, последователно ограничаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс и намаляване на безработицата. Това съответства и на прилагането на политиките във връзка с равното третиране и опазването на околната среда, които осигуряват средно- и дългосрочна устойчивост, а също така предлагат и по-добри условия за социално-икономическо развитие. Реализирането на устойчив и балансиран растеж е необходимо предварително условие за намаляване на разликите в доходите и жизнения стандарт със страните от ЕС, и съответства на основната цел на икономическата политика, заложена в ПИП 2002.
Третата цел е мотивирана от големите различия в заетостта, доходите и качеството на местната инфраструктура между регионите и социалните групи. Опитът показва, че пазарните сили по-скоро задълбочават различията между регионите. Като правило инвестициите се насочват в райони, в които съществува изградена инфраструктура и сравнително добре развит пазар на стоки и услуги. Смекчаването на разликите чрез провеждане на активни мерки на пазара на труда, повишаване на квалификацията на наетите, окуражаване на малкия и средния бизнес, както и инвестициите в по-добро качество на местната инфраструктура, са част от мерките за коригиране на пазарните сили на търсене и предлагане и намаляване на различията между регионите и социалните групи по отношение на заетост, доходи и качество на местната инфраструктура.
За реализация на визията и стратегическите цели на Плана интервенциите до 2006 г. ще се концентрират в следните пет ключови национални приоритета на развитие:
повишаване на конкурентоспособността на българската икономика;
развитие на човешките ресурси;
подобряване на базисната инфраструктура и опазване на околната среда;
развитие на земеделието и селските райони;
балансирано и устойчиво регионално развитие.
Ключов национален приоритет “Конкурентоспособност” адресира основно целта на НПИР за постигане на устойчив и балансиран растеж, основан на по-висока конкурентоспособност на ниво отрасъл, компания и човешки капитал. Това, което съществено отличава българската икономика от другите икономики в преход, е преструктурирането на износа и ограничаването на износната листа след 1990 г. Вътрешното търсене беше двигателят на растежа до сега. Постигането на устойчив и балансиран растеж предполага двигателят на растеж да се премести от вътрешното към външното търсене. Политиките за повишаване на конкурентноспособността на икономиката се разглеждат като част от икономическите условия, необходими за успешната интеграция на българската икономика на европейските стокови и финансови пазари.
Ключов национален приоритет “Човешки ресурси” обхваща политиките за насърчаване на предприемачеството и въздействието върху дългосрочно безработните – ниско образовани, роми и др. групи в неравностойно положение. Традиционно България има качествено образование. Това, което образователната система не е развивала, са предприемаческите умения и умения за търсене и намиране на работа. Пазарът на труда в България наподобява най-лошо функциониращите пазари в Западна Европа – много дългосрочни безработни и множество непоследователни активни мерки. Целта на приоритета човешки ресурси е да повиши мобилността на пазара на труда чрез инвестиции в човешкия капитал и така да допринесе за увеличаване на икономическия растеж и конкурентноспособност на икономиката и да намали различията между социалните групи.
Ключов национален приоритет “Подобряване на базисната инфраструктура” адресира политиките за подобряването на транспортната инфраструктура и състоянието на околната среда, които са част от условията за успешно интегриране в ЕС. Чрез подобряването на инфраструктурата се съдейства за увеличаването на конкурентноспособността на икономиката и мобилността на трудовите ресурси, чрез ускоряване на връзките между производители и клиенти и насърчаване на частните инвестиции.
Ключов национален приоритет “Развитие на земеделието и на селските райони” адресира политиките за изграждане на модерно и конкурентно селско стопанство. Активите в селското стопанство са разпръснати сред голям брой дребни фермери, пазарът на земя е по-скоро неразвит и банките са много консервативни при отпускане на кредити за фермери. По тази причина помощите по програма САПАРД са важен фактор за преструктуриране на отрасъла и подобряване на неговата конкурентоспособност. Така приоритетът развитие на земеделието и на селските общности допринася пряко за реализацията на стратегическите цели за устойчив и балансиран растеж на базата на по-висока конкурентоспособност и намаляване на различията между регионите.
Ключов национален приоритет “Балансирано регионално развитие” пряко адресира политиките за постигане на стратегическата цел за намаляване на различията по отношение на показатели като заетост, доходи и качество на местната инфраструктура. Основната задача на регионалната политика в България е да смекчи междурегионалните различия, породени от пазарните сили на търсене и предлагане.
Петте ключови национални приоритета за развитие са обезпечени със съответни програми. В програмите са включени индикативни мерки и индикативни финанси, които предстои да бъдат детайлизирани и интегрирани в подготвяните Оперативни програми, в съответствие с регламентите за Структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Управителните органи, които са част от предлаганата институционална структура за изпълнение на НПИР, извършват изготвянето на техните Оперативни програми, в срокове, съгласувани със службите на ЕК.
В качеството на критерии за оценка на изпълнението на стратегическите цели на актуализирания НПИР са дефинирани следните показатели:
1) Реален растеж на БВП;
2) Растеж на износа на стоки и услуги;
3) Намаляване на дефицита на търговията със стоки и услуги;
4) Увеличаване на дела на малките и средни предприятия в БВП и заетостта;
5) Качество на базисната инфраструктура;
6) Намаление на брой на безработните и на трайно безработните;
7) Намаляване на междурегионалните различия по отношение на заетост, доходи, и качество на местната инфраструктура;
Намаляване на миграцията;
9) Намаляване на вредните емисии.
Връзка с други стратегически документи
При работата по НПИР 2000-2006 г., в периода 1998-2002 г., той се основаваше на Националната стратегия за присъединяване на България към ЕС, Правителствената програма “България 2001”, актуализираната Национална програма за приемане достиженията на правото на Европейската общност и програмата “Партньорството за присъединяване”. Макроикономическият сценарий, заложен в НПИР, се базира на Средносрочната програма за публични инвестиции, която се състои от специфични проекти и програми, обхващащи по-широк спектър . Първоначално програмата за публични инвестиции покрива и по-кратък период от време (от 1999 г. до 2001 г.), като през 2000 г. времевият й хоризонт е увеличен до 2005 г.
Законова основа за разработване на НПИР на първоначалния етап е Законът за регионалното развитие (1999 г.), който определя, че планът е “съвкупност от секторни и регионални програми, основани на анализ на цялостното развитие на страната и обща стратегия за развитие”. До средата на 2002 г. НПИР е изготвян паралелно с Националния план за регионално развитие (НПРР) и Националния план за развитие на земеделието и селските райони по програма САПАРД. И трите документа обхващат един и същ 7-годишен период (2000-2006 г). Последните два документа са с по-оперативна насоченост. Националният план за развитие на земеделието и селските райони е насочен главно към подобряване ефективността на производството на земеделска продукция и осигуряване на устойчиво развитие на селските райони. Националният план за регионално развитие беше основен инструмент за създаване на цялостна дългосрочна политика за регионално развитие, основаваща се на балансираност на националните, регионалните и местните интереси и приоритети.
В хода на първоначалната подготовка на НПИР и НПРР бяха забелязани някои съществени проблеми. Възприемането само на подхода за планиране “отгоре-надолу” на първоначалния етап води до дълбоко вкореняване на принципа на централизма, както при разработването на НПИР 2000-2006 г., така и при разработването на Закона за регионалното развитие (1999 г.). По този начин НПИР, както и НПРР, не бяха способни да отразят инициативите на партньорите по адекватен начин и не можеха да изпълняват основната си функция по подчиняването на местните инициативи, както и тези на ниво централна администрация на единна логика, както и ефективното използване на ограничените ресурси, каквато е целта при последната съществуваща актуализация от юли 2001 г. Това наложи, паралелно с актуализацията на НПИР от септември 2002 г., да се преразгледа също проекта за нов Закон за регионално развитие (юли 2002 г.) и чрез него законово да се регламентира прилагането на принципа на партньорство, както и правомощията и отговорностите на партньорите. В съответствие със Стратегията за участие на Република България в структурните фондове на ЕС, от м. май 2002 г. изготвянето на НПРР се преустановява.
С актуализацията на НПИР 2000-2006 г. от септември 2002 – април 2003 г. Република България положи сериозни усилия да подобри качеството на документа, да го превърне в един от опорните пунктове за по-нататъшния процес на преговорите с ЕС и да създаде основа за реализацията на целите на икономическата политика в средно-срочен аспект. Предлаганите цели и визия, стратегически цели и ключови национални приоритети на икономическото развитие до 2006 г. отразяват във възможно най-голяма степен бележките на оценителите (от м. май 2001 г.) и ЕК по предходните варианти на документа. С настоящата актуализация се отразяват и тенденциите в иконо-мическото развитие на страната и световната икономика след проме-ните във вътрешнополитическата ситуация след парламентарните избори (юни 2001 г.) и президентските избори (ноември 2001 г.), правителствената програма “Хората са богатството на България” (октомври 2001 г.), напредъкът в развитието на законодателната, регулативна, институционална и счетоводна рамка и структурните реформи, както и съществения напредък в процеса на преговорите за членство в ЕС и НАТО и за ползване на структурните фондове и Кохезионния фонд.
Други документи и обстоятелства, взети предвид при разработването на предлаганите цели, приоритети и сценарии за развитие, са: (1) повишаването на кредитния рейтинг на страната от трите най-големи международни рейтингови агенции през втората половина на 2001 и 2002 г.; (2) повишаването на рейтинга на страната от ОИСР (2001 г); (3) първата емисия на български евро-облигации (октомври 2001 г.) и последвалите няколко мащабни операции за преструк-туриране на външния дълг на страната в периода 2001-2002 г., (4) 18-месечното стенд-бай споразумение с МВФ (февруари 2002 г.); (5) тригодишната стратегия на Световната банка за подпомагане на България (май 2002 г.); (6) одобрените параметри на макроикономическата и бюджетната рамка до 2005 г. (май 2002 г.); (7) приетите стратегии и планове за действие в преговорите с ЕК и по актуализацията на Националния план за развитие; (
стратегиите и средно-срочните планове за действие в конкретни сектори на икономиката – енергетика, железопътен, воден и автомобилен транспорт, телекомуникации, тютюнопроизводство, туризъм и области като развитие на законодателството, борба с корупцията, данъчно облагане, митническа реформа; (9) Пред-присъединителната икономическа програма 2002 и др.
Институционална рамка за изпълнение
Създаването на подходяща структура на ангажираните институции за прилагане на функциите за изпълнение на документа е съществено условие за успешното постигане на визията, целите и ключовите национални приоритети на НПИР. Тези функции включват общото и финансово програмиране, управлението, изпълнението, разплащанията, събирането на информация, осъществяването на контрол, мониторинг, и оценка. С оглед разрешаването на това предизвикателство, при настоящата актуализация на НПИР българските институции приложиха интегриран подход на ясно разпределение на отговорностите, и на тясна кооперация между институциите.
Институционалната рамка за изпълнение на НПИР е разработена в съответствие с основните положения на Стратегията за участие на страната в Структурните и Кохезионния фонд на ЕС. В съответствие с тази стратегия, програмирането, управлението, изпълнението, разплащанията, събирането на данни, контролът, мониторингът и оценката на подпомагането от страна на ЕС ще се осъществяват на ниво администрация на НПИР, и на ниво ключови национални приоритети (секторни стратегии/оперативни програми), като всички звена са с точно определени правомощия и отговорности, и ще осъществяват при работата си тясна координация и сътрудничество. Окончателното структуриране на институционалната рамка за изпълнение на НПИР ще бъде направено паралелно с изготвянето на оперативните програми/секторните стратегии от страна на отговорните Управителни органи.
С продължаващото укрепване на институционалната рамка в хода на реализацията и актуализацията на НПИР, България ще гарантира увеличаването на институционалния си капацитет за участие в следващата финансова рамка на Общността, и повишаване на ефективността на институциите при използването на предприсъединителните инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.
