|
И все пак, каквото и да се говори, истината лъсна -
нашият отбор е най-слаб
на това европейско
Дори и от този на Русия, който също отпадна след 2 загуби. Футболистите на Георгий Ярцев обаче могат да се оправдаят с много обстоятелства - липсата на лидер след изгонването от тима на Александър Мостовой, двата червени картона, младостта на тима и т. н. За нашите няма оправдание.
"Как успяхте въобще да се класирахте за това първенство", се чудеха датските журналисти след мача с техния тим. Ние се опитвахме да им обясним, че сме завършили на първо място в квалификационната група, като сме изпреварили Хърватия и Белгия. На което те отвърнаха, че явно и тези тимове са били много слаби. Май наистина е така.
Причините за случилото се са, както се казва, комплексни. Но трябва да се отбележат някои от основните, довели до провала. На първо място националният ни тим се опита да изкара това първенство, лежейки на лаврите от последните две години. Този сезон не бе проведена кой знае каква подготовка - изиграхме само 4 контроли, от които спечелихме едва 1, и то срещу третия отбор на Камерун. В Гърция бяхме категорично надиграни от домакините, последва равенство с другия най-слаб отбор на Евро'04 - Русия. Върнахме си малко самочувствие с 3:0 над африканската трупа, за да завършим с поражение от Чехия (0:3), което не изненада никого у нас. В това време другите финалисти използваха всяка възможна свободна дата, за да играят мачове срещу най-различни по стил отбори.
На второ място дотук ни доведе и нежеланието на селекционера Пламен Марков да разчупи стереотипа на игра и мислене в отбора ни.
Треньорът продължи да залага
на едни и същи футболисти,
половината от които явно не са във форма и трябва да бъдат на пейката. Единственият нов в 11-те на това първенство е десният бек Владимир Иванов-Фугата. За цяла подготовка Марков с неохота експериментираше с включване в стартовия състав на нови футболисти - един от малкото примери за това е Здравко Лазаров, който игра титуляр в контролите, но на Евро`04 отново бе резерва за сметка на намиращия се в по-слаба форма Мартин Петров. За всички е видно, че нямаме плеймейкър, но вместо да търси такъв, треньорът се опитваше да преквалифицира на този пост няколко играчи. Да, веднъж се получава, но в следващия мач не става и се връщаме назад. На всичко отгоре в отбора има футболисти, които през последната година имат по 5-6 официални мача и съвсем ясно се вижда, че не са във форма. Двама от тях - Предраг Пажин и Ивайло Петков, са в най-невралгичната зона - отбраната, и бяха направо развинтени от шведите. Същото важи и за Георги Пеев, който в "Динамо" (Киев) рядко попада в групата, но за България е твърд титуляр. Няма особена логика, но пък логиката е последното нещо, което трябва да се търси, когато става дума за български национален отбор.
Марков допусна и още една сериозна грешка, като през цялото време се опитваше да крие състава си и проблемите в него, давайки мъгляви обяснения на медиите. Един ден Мартин Петров е контузен и няма да играе, на следващия - може и да играе, но пък Мариян Христов се контузил и т. н. Никой така и не му обясни, а той така и не схвана, че нито в Швеция, нито в Дания, нито в Италия някой се интересува какъв е съставът на нашите.
Съперниците ни бяха
разузнали отлично
и знаеха, че ако не оставят шансове на Бербатов, Мариян Христов и Стилиян Петров няма как да не спечелят. Защото тези тримата са единствените футболисти от световна класа, с които разполагаме. Останалите може и да играят в чужбина, но с нищо не превъзхождат тези у нас.
"Футболистите ми не могат да играят цял мач на високи обороти", оплака се Марков и е прав. За това той не е виновен. Само че като не могат да тичат 90 минути, трябва се намери вярното решение на проблема. Ние явно заложихме на тактиката - ако до 60-ата минута стане нещо, добре. След това се прибираме и започваме да пазим резултата. Ама и това не го можем, след като шведите след почивката ни вкараха 4 гола.
Да не говорим, че в тактически план също сме доста зле. Българският е единственият отбор, който като изпълнява корнер, и четиримата му защитници стоят на центъра, за да пазят единствения нападател на съперника. Това се променя само в малкото време, в което натискаме хаотично и опитваме да вкараме гол, за да изравним резултата. Пламен Марков пък може би единственият треньор на света, който при 0:1 в 82-ата минута вади офанзивен халф (Зоран Янкович) и пуска друг халф (Милен Петков), който за малкото време до края трябва да обърне резултата. В същото време на резервната скамейка седят двама чисти нападатели - Георги Чиликов и Валери Божинов, които са доказали, че могат да вкарват голове. Първият се превърна в печелившия жокер на "Левски" именно с попадения в последните минути, а вторият играе в едно от най-силните първенства на планетата и също бележи.
Не е за пренебрегване и още един проблем, който треньорският щаб така и не можа да реши - разделението в отбора. През целия престой на тима ни в Португалия съвсем ясно се виждаше, че
тримата сърби са
игнорирани от останалите
Същите тези останали претендират, че са професионалисти, но повечето от тях така и не пожелаха да стиснат зъби и за двайсетина дни да забравят всички различия. Вярно, едва ли е много приятно сърбин да играе вместо теб, но за това си има треньор и той решава. След като Пажин, Янкович и Загорчич са повикани в националния отбор, всички полемики по въпроса спират - те играят за честта на България.
Сега всичко е в ръцете на шефовете на БФС, които свикнаха да се крият зад стената, изградена от спорадичните успехи на националния отбор. В Португалия тази стена рухна и трябва да бъде строена наново. До есента, когато почват световните квалификации, обаче остава твърде малко време, в което трябва да бъдат взети спешни мерки. Трябва точно и ясно да се каже остава ли Пламен Марков селекционер на националния отбор или не. Ако не - защо? Заради провала на европейското или защото условията, предложени му от БФС не го удовлетворяват. И друго: ще продължат ли да играят сърбите за този отбор, защото в Португалия така и никой от шефовете на нашата делегация не ги защити? И накрая: има ли още организационни и финансови проблеми в тима, или всичко е изчистено? Ако това не стане, Мондиал 2006 в Германия ще си остане мираж. Защото когато каруцата се засили надолу, трудно някой може да я спре. Това важи с пълна сила за българския национален отбор.
