Много сме доволни, че взехме Данчо. Той направи голям прогрес в последните години...

Уважаеми колеги,


Националната съдийска колегия по баскетбол изпитва жизнена необходимост от смяна на доказано порочния модел по който се развива в последните години.


Крайно време е за истинска промяна!


НСКБ трябва час по скоро да избере ново дейно ръководство, което да се заеме незабавно с нелеката задача за кратък период от да повиши квалификацията на всички наши действащи съдии и комисари, защото нивото на съдийството вече изостава съществено от качеството на баскетбола, който вече се играе в България от доста на брой отлични състезатели. Свидетели сме как непрекъснато се увеличават изискванията, респективно натискът към елитните ни съдии. Не се вижда, обаче, нещо да се прави от новоизбраното ръководство, за да бъде преодоляна тази криза. Нещо повече, затъваме във все по безидейно и безперспективно блато. Българското съдийство има многогодишна бляскава история и е недопустимо да позволим на шепа нереализирани съдии да ликвидират и малкото ни останало достойнство и авторитет.


Както добре си спомняте, Общото събрание на НСКБ избра единодушно(!?) Стефан Станев за председател.


Ако случайно не знаете как се стигна до този избор, ето тук може да прочетете накратко тъжната и жалка истина...
В предизборния период се бяха оформили две кандидатури – Стефан Станев и Камен Тошев. Под натиска на Атанас Тонев, председател на БФБ, бивш съдия(?!) двамата кандидати бяха принудени да се съберат в един екип, което очевидно беше и е против волята и на двамата и е в ущърб на интересите на НСКБ. Нали не очаквате ръководство, изградено по този начин да работи ефективно. Този управителен съвет е изграден от хора, между които тлеят сериозни противоречия и скоро това ще доведе до тежки последствия за колегията.


Ето няколко наболели от години проблеми, които продължават да се задълбочават особено под ръководството на настоящия председател:


1. На какво ниво е работата за развитието на действащите съдии.


- Правят се много курсове за нови съдии, без да се прави нищо за професионалното израстване на създадените вече съдии, да бъдат те наблюдавани и обучавани непрекъснато и да бъдат стимулирани да стават все по-добри. Това е симулиране на дейност от страна на националния инструктор. Очевидно толкова са му възможностите…, но резултатите са крайно незадоволителни. В момента само трима са съдиите, на които се разчита за най-тежките мачове и които носят кръста на първенството. Единият от тях е чужденец. Сами си направете изводите…


- Очевиден е невероятният спад в качеството на работата на нашите съдии на терена. Българските съдии изостават драстично от колегите си в Гърция, цяла бивша Югославия и Турция по отношение на цялостната си подготовката и представяне в мачовете от Държавното първенство. Това важи в голяма степен и за международните ни съдии. Почти всички, разбира се с малки изключения, са занемарили тотално основни елементи от работата си като съдии.


- Една от най-важните причини за споменатите проблеми е това, че Стефан Станев продължава еднолично да държи докладите от мачовете заключени в чекмеджето си. Съдиите не получават никаква обратна информация за представянето си във всеки отделен мач, което е крайъгълен камък за правилното им развитие. Ако това се правеше от немарливост, можем някак си да го приемем, но отвратителното е, че това се прави умишлено и целенасочено. Прави се, за да може лесно да бъде манипулирано класирането на съдиите, да няма ясни критерии за тяхното подреждане и в крайна сметка да действат субективни фактори. Това също е далеч от професионализма.


- Като следствие от горното - липсва стройна система за стимулиране и наказание на съдиите. Караме си я по социалистически и толкова. Разберете, че както хората не са равни по нищо освен по човешките си права, така и съдиите не са равни по между си по нищо освен по съдийските си права… Никой от нас няма полза от подмяна на истинските ценности. Нека най-качествените съдии да достигнат най-високите върхове, това ще издигне всички останали много по-високо.


- Стигна се дотам, да нямаме нито един съдия в европейския елит.


- Защо националният инструктор е обсебил функциите на местните колегии за подбора и обучението на младите и перспективни съдии?


- Защо бивши съдии, които имат много повече от 5 г. стаж като съдии в “А” група сега не са комисари в “А” група;


- Защо толкова много хора напуснаха колегията обидени?


- Защо съдии от републиканска категория да не пътуват с български отбори за участие в приятелски и традиционни турнири в чужбина?


Голямата вина за всичко това, обаче, не е в тези чудесни момчета, българските съдии, доста голяма част от които са наистина много талантливи. Тя без съмнение пада върху така наречения национален инструктор, който всички си спомнят що за велик съдия беше. За нещастие същият този човек стана и председател. Нищо добро не ни чака.


2. Както всички добре знаем в нашата гилдия има доста хора с много добри бизнес контакти. Защо всички да не се впрегнем и да си съберем спонсори. Защо спонсорът да е само един и той да е привлечен от Стефан Станев? Ами много просто – ако някой от колегите намери по-мощен спонсор, контролът (рабирай юздата) на Станев отива по дяволите. Защо членовете на колегията не бяха запознати с клаузите в спонорския договор между НСКБ и фирмата на Куртудлу – SARS, нито пък с настоящия ”договор” с фирмата “PRISUN”. За сегашния устен “договор” и сумата от 20’000 лв има заслуга нашия колега Стоян Шесташки. Постявям “договор” в кавички защото такъв няма. Парите са дадени на ръка. Не е нужно да има доказателства за нещо което е истина. Доказателствата са за пред съда, а нашият съд е морален. Защо да не съберем например 100’000 лв от няколко спонсора? Договорите с тях да бъдат прозрачни за абсолютно всички членове на колегията. Едва тогава ще можем да реализираме подобряване на финансовите условия, при които работят нашите съдии и комисари, без да товарим клубовете и федерацията?


3. Защо допуснахме в българското съдийство да господства един порочен приятелски кръг от нереализирани и никому неизвестни в чужбина съдии, важен член на който е самият Атанас Тонев, председател на БФБ. Къде отиде професионализмът? Отиде по дяволите…


4. Как допуснахме една световна личност на име Валентин Лазаров да бъде изолирана от дейността и делата на ръководството на НСКБ? Този човек трябва доживот да има място в Управителния съвет на НСКБ с право на глас! Понастоящем навсякъде по света в съдийските баскетболни среди първото име с което се свързва България е Валентин Лазаров. Този факт сам по себе си е достатъчно убедителен.


5. Налице е тотално отстъпление по отношение на представителството на НСКБ в комисиите на федерацията.


6. Да знаете нещо за безплатната SIM-карта на М-Тел предоставени лично от К. Папазов на Стефан Станев? Става дума за напълно безплатна, безлимитна карта. Това е добре познатият ви номер на председателя на НСКБ – 0888 934 609. Ако имате връзки в М-Тел проверете тази сметка. Това е грубо нарушение на съдийската етика и морал и на състезателния правилник по баскетбол.


Сигурно някои от вас биха допълнили всичко казано дотук с доста подобни констатации и разсъждения. Целта на това писмо е да събуди заспалите ни души и да започнем да мислим с главите си и сами да управляваме бъдещето си.


Истината е че ръководство като сегашното не ни трябва. Не ни трябва председател, за когото председателският пост е средство за постигане на значителни лични облаги, понеже няма какво друго да прави. Не ни трябва председател без морал какъвто е Стефан Станев.


Нека изберем председател и ръководство от качествени личности, каквито за щастие имаме достатъчно сред нас!


Очакваме вашите отзиви на е-mail: nskb_izbor@mail.bg


Вашите отзиви, дори анонимни, ще легитимират следващата стъпка, а именно ще стартират пeрсонализирана инициатива за събиране на подписка за свикване на ИЗВЪНРЕДНО ОБЩО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА НСКБ.


Всеки глас е важен!


Инициативен комитет за смяна на порочния модел по които работи НСКБ

Предварително се извинявам, че пиша анонимно.Понеже на всички е известен стилът на работа на сегашното ръководство, надявам се, че ще ме разберете. Все още не съм готов да се разделя с любимата си игра, за да се изправя лице в лице със сегашния ни председател и пред всички да си кажа мнението.


Ние всички сме обединени от любовта си към баскетбола. Но докато повечето обичаме самата игра и възможността да сме част от нея, други обичат само облагите, които им носи съдийството. За съжаление всички сме виновни, че допуснахме втората група да ни ръководи и да руши доброто ни име и бъдещето на българското баскетболно съдийство. Явно затова и се появи този призив за промяна.


Като цяло писмото е вярно. Но то не казва цялата истина.


Започвам с очевидното: "...Да знаете нещо за безплатната SIM-карта на М-Тел предоставени лично от К. Папазов на Стефан Станев? Става дума за напълно безплатна, безлимитна карта. Това е добре познатият ви номер на председателя на НСКБ...". Тук се говори за безплатна карта, предоставенИ на ... Това не е случайна грешка. Явно в първоначалния вариант се е говорело и за другите безплатни карти, но в последна сметка са се отказали да ги споменават. Но са забравили да изтрият следите. Аз лично съм чувал за още трима души, които също имат такива карти - Атанас Тонев, Валентин Лазаров и Димитър Гологанов. Предполагам за други няколко човека - съдии, комисари и служители в БФБ, но понеже не съм сигурен, няма да ги споменавам.


Създателите на писмото се обръщат към всички с желанието за промяна. Само че не виждам какво конкретно предлагат. Ясно е, че не е необходимо в момента да се споменават имена, но като ще избираме (адресът за отговор е nskb_izbor@abv.bg), нека да предложат своите виждания. Как смятат да променят политиката на НКСБ? Какви нови неща ще въведат и какво старо ще запазят? Как ще работят с местните колегии? Как ще работят с клубовете? В писмото само се споменава за някакви 100 000 лв, но на мен това ми изглежда само като стръв на въдицата. Не смятам, че това ни е най-големият проблем, макар че липсата на пари е съществен фактор. Но ако работата на колегията бъде поставена на принципна основа, с точно и ясно определени правила, тогава и парите ще могат да се намерят по-лесно. А и по-трудно ще бъде да се злоупотребява с тях.


Бегло се споменават факти около личността Ст.Ст., а може да се каже, че тя е меко казано противоречива. Можем да попитаме ямболии, колко пъти са му осигурявали БЕЗПЛАТНО услугите на жрици на любовта. Или да се върнем още по-назад във времето и да попитаме в Монтана. Отговори няма да получим, но тези неща се знаят от хората.


Да оставим настрана факта, че за повечето колеги е направо обидно да ги управлява човек с такава ниска култура, необразован и неграмотен. Че той дори не може да приказва правилно, а какво остава да ръководи или пък, не дай си Боже, да преподава. Точно поради своята елементарност този човек не може да намери друг начин за удържане на властта, освен от векове известния принцип "Разделяй и владей". По същество той се изразява в разделението на София и провинция. Но Ст.Ст. го съчетава с още няколко оръжия на слабия духом и интелектуално.


Обгражда се с такива като него, напр. Димитър Гологанов - "саксия" в националното ръководство, но с право на глас, който има завършено средно образование само благодарение на баща си и неговите приятелски връзки. То и благодарение на баща му сега е съдия. И ако не е съдийството, да е умрял отглад, защото няма никаква професия и не е работил друго през живота си.


Укриването на информация е стил в работата на ръководството от много отдавна. Така освен че съдиите нямат обратна връзка и класирането е необективно, те се държат в страх и подчинение. И сме принудени да казваме истината, само когато сме анонимни. И сме принудени да "избираме" за председател, когото ни посочат. Този похват явно е усвоен добре от Ст.Ст. през времето, прекарано като платен доносник на бившата държавна сигурност.


Искам да запозная колегите и с още един факт. Димитър Гологанов е взел назаем пари от нашия млад колега Красен Иванов. Тук на пръв поглед няма нищо лошо, но дали той смята някога да ги върне? Ето как расте достойна смяна - по този начин Красен си е осигурил, т.е купил, гласа и подкрепата на човек в ръководството, който може да му помогне да израсне до международна категория.


Друга маша в ръцете на Ст.Ст. са комисарите. Тук съзирам опит за флирт с тях от страна на създателите на писмото. А истината е проста - тези хора в болшинството си не познават правилника и механиката, не могат да поемат отговорност и много често не са в състояние да изпълняват съвестно задълженията си на масата. В повечето случаи това са пенсионери, за които приходите от баскетбола са жизнено необходими. Затова нека не ги съдим строго, когато се поддават на натиск и манипулации от страна на настоящото и бившето ръководство. Умишленото занижаване или завишаване на оценки се превърна в доходен бизнес. Комисари, които като съдии бяха жалки и смешни, сега "оценяват" представянето на международни рефери с утвърдени позиции, или пък "учат" и "наставляват" младите. Това нормално ли е?


Писмото не казва и друга истина - че Камен Тошев дълго време беше част от екипа на Ст.Ст. Явно такъв му е бил интереса, но това говори за неговата безпринципност. Това, че сега двамата са се скарали, не означава, че Камен е "добрият". Той също има огромна вина за състоянието, в което се намира съдийството ни. Само ще припомня на колегите начина, по който Веселин Драганов беше изхвърлен от колегията.


Обучението и развитието на съдиите е отделна и мнооого дълга тема. Тук само ще спомена, че никой от ръководството, подчертавам НИКОЙ, няма ясна представа как трябва да протича този процес. Искам да попитам: От кога не са се провеждали международни съдийски семинари в България? А откога не са канени международни лектори на наши събирания? Разчитаме единствено на Валентин Лазаров. А през това време другите европейски колегии канят освен него и още куп изявени лектори.


В тази връзка ще задам и един въпрос - Кой е последният съдия от провинцията, достигнал международна категория и кога е станало това? Искам да уточня, че не питам за хора, станали международни в София и после завърнали се по родните си места. Защо съвсем целенасочено се разбиват колегиите в страната? Защо не им се дава шанс да издигнат свои кадри? Защо всички функции са иззети от националния инструктор?


Специално внимание искам да отделя и на ежегодното покриване на нормативи. Едва ли има колега, който да не е наясно с физическите възможности на останалите. Затова циркът, който се разигра в Правец беше много унизителен. Чест прави на комисията, че не допусна Койчо Желев да свири, но и тя явно беше безсилна на поправителната сесия през януари т.г., когато всички избягаха "успешно" дистанцията. Кому са нужни подобни фарсове? Кой има полза от тях? С какво се подобрява нивото на съдийството?


Виждам, че най-после се заговори за безплатните SIM-карти, които влязоха в практиката, когато спонсор на Левски стана Mobiltel. Тук ще припомня за един от бившите ни колеги, който беше известен с многобройните си опити за нерегламентирани контакти с клубове не само в България, но и в Европа. При последния такъв случай, който стигна и до вестниците, той съвсем справедливо беше изключен от нашите редици. Тогава ставаше въпрос за няколко енергоспестяващи крушки. Какво ще последва сега, когато става въпрос за доста повече пари, за много продължителен период от време и са намесени не обикновени съдии, а нашите ръководители? Само със смяната им ли ще се задоволим? Няма да е честно към бившия ни колега. Затова предлагам те също да бъдат изключени от нашите редици. Така ще се пречистим морално и ще имаме достойнство да погледнем отново хората в очите.


Колеги, нашата колегия е фатално прогнила отвътре. Подлизурството, лицемерието, мнителността и шуробаджанащината са така дълбоко проникнали в тялото на колегията, че ще трябва да минат години, за да оздравее. Още дълго ще се питаме кой на кого е човек и можем ли да приказваме пред него. Още дълго "наши хора" ще стават международни или комисари, без да се гледат възможностите им. И така ще бъде, докато не разберем, че това е път надолу, че това води до нашия край. И не бива да се учудваме или да се гневим, ако съвсем скоро клубовете започнат да канят чужди рефери. Тогава само ще си мечтаем за времето, когато Илия Белошевич е свирил полуфинал от нашето първенство, защото "Няма кой друг".